Георги Гапон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Гапон
Гео́ргий Аполло́нович Гапо́н
свещенник, политик

Роден
Георги Аполонович Гапон
Починал

Религия Православие

Подпис Подпись Гапона.jpg
Георги Гапон в Общомедия

Георги Гапон (на руски: Гео́ргий Аполло́нович Гапо́н) е свещеник от Руската православна църква, политически деятел и профсъюзен лидер, оратор и проповедник. Той е създател и ръководител на работническата организация „Сдружение на руските фабрично-заводски работници на Санкт Петербург“, организатор на масовото шествие на работниците на 9 януари 1905 година, завършило със разстрел на работници и положило началото на Първата руска революция от 1905-1907 година. След това Гапон е деятел на руската революционна имиграция, организатор на Женевската междупартийна конференция през 1905 г., участник в неуспешното въстание през 1905 г. в Санкт Петербург и основател на революционната организация „Общорусийски работнически съюз“. След завръщането си в Русия продължава революционната си дейност като се обявява против въоръжените методи на борба. През март 1906 г. бива убит от група есери по обвинения че сътрудничи на властите с доноси и информация и е предател на революцията.

Една от основните му черти е огромното му честолюбие, той вярва, че му е отредена огромна роля в световната история[1]. Още като студент в Духовната академия заявява, че или ще стане велик човек, или каторжник. През 1905 г. се вживява в ролята на пророк и се нагърбва със задачата да изведе народа от нищетата, невежеството и неправдата. Той създава култ към своята личност, като се обявява за единственият защитник на интересите на народа[2][3].

Неговите амбиции и мания за величие[4] отблъскват голяма част от революционерите. Той вярва, че неговата роля е избрана от Бога. По разкази на съвременници, Георги Гапон има красива, ярка и запомняща се външност. Той прилича на италианец, евреин и арменец едновременно[4] с черните си коса, брада и очи. Някои го оприличават на Христос. Много съвременници отбелязват неговото обаяние, общителност и умение да оказва влияние върху другите. Отличава се и с ораторски талант.

На 28 март 1906 г. Георги Гапон излиза от Петербург по Финландската железопътна линия и не се завръща обратно. По сведения на работници, той се отправя на делова среща с представители на партията на есерите.[5]. Гапон не взима със себе си нито вещи, нито оръжие и обещава да се прибере до вечерта. В средата на април във вестниците се появява съобщение, е е убит от члена на партията на есерите Петър Рутенберг[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Феликс. Г. А. Гапон и его общественно-политическая роль. – СПб.: Изд. В. И. Смесова, 1906. – 40 с.
  2. Из воспоминаний о «Рабочем Союзе» и священнике Гапоне. 1908.
  3. Великие незабываемые дни: Сборник воспоминаний участников революции 1905-1907 гг. – М.: Политиздат, 1970. – 320 с.
  4. а б Личные воспоминания о Г. Гапоне. // За кулисами охранного отделения. Сборник, 1910.
  5. К убийству Гапона // Новое время. – СПб., 1906. – № 10812 (21 апреля). – С. 1.
  6. В. Хазан. Пинхас Рутенберг: от террориста к сионисту (в двух томах). – Иерусалим: «Гешарим», 2008. – 976 с