Георги Папалезов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Папалезов
български комунист
Роден
Починал
15 юни 1925 г. (41 г.)

Георги Иванов Папалезов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Папалезов е роден в 1883 година в неврокопското село Белотинци, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Баща му е в ръководството на белотинския комитет на ВМОРО. Учи в българското педагогическо училище в Сяр, където става социалист.[1] Завършва втори прогимназиален клас.[2] След завършването си работи като учител в Драмско, Неврокопско и Разложко и разпространява социалистически идеи. Влиза във ВМОРО и подкрепя Яне Сандански и Тодор Паница. В 1908 година участва в учредителния събор на Синдиката на българските основни учители в Неврокопско в Гайтаниново и пише устава му.[1]

През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 3-та рота на 15-а Щипска дружина на МОО[3]

В юни 1913 година е назначен за учител в Неврокопската епархия.[2]

Участва в Първата световна война и развива антивоенна пропаганда. В 1919 година е сред основателите на комунистическа огранизация в Неврокоп, като е избран за секретар на Околийския комитет на БКП. В 1920 година е избран за общински съветник в Неврокоп от БКП. Отваря книжарница „Болшевик“ в града. Участва в подготовката на въстание през септември 1923 година, но на 12 септември е арестуван.[1][4]

През май 1925 година е задържан от полицията и предаден на дейци на ВМРО. Отведен е в Дъбница, където е съден по време на Дъбнишката акция на ВМРО срещу комунистическите дейци в Пиринско и след един месец изтезания е обесен в местността Банян край Сатовча.[5][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 96.
  2. а б Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 86.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 538.
  4. а б Храмове // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 97.