Георги Хаджитодоров
| Георги Хаджитодоров | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Димитър Хаджитодоров |
Георги Н. Хаджитодоров (изписване до 1945 година: Георги хаджи Тодоровъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1873 година[2] в Банско, тогава в Османската империя, днес в България. Присъединява се към ВМОРО в става сътрудник на председателя на Разложкия революционен комитет Димитър Тодев и на помощника му Борис Тодев. Пренася оръжие от Кресненско. По нареждане на Димитър Тодев и Борис Тодев убива в Банско шпионина Милче Улавино. По нареждане на Димитър Тодев под ръководството на войводата Теофил Сирлещов обира в Момина клисура хазната с разложкия юшур, който се пренася за Сяр. Става нелегален и влиза в четата на Иван Даскала, а след това е при Кара Петър от Градево.[1]
Взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание в Разлога в 1903 година. Сражава се в боя при село Пирин и при Бански синор под войводството на Димитър Тодев.[1]
По подозрение, че се занимава с революционна дейност, е заловен и осъден. Лежи четири месеца в Мехомийския затвор и е освободен вследствие на амнистия.[1]
На 31 март 1943 година, като жител на Долна баня, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3] В молбата си пише: „Щастлив се считам, че дочаках макар и с разбито здраве да видя осъществен идеала на свободата на Македония, за която работих през целия си живот“.[1]
Синът му Димитър Хаджитодоров (1911 – 1945) е комунистически деец.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 51.
- ↑ Към 31 март 1943 година е на 70 години
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 52.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 371.
