Герб на Таджикистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Таджикистан
Emblem of Tajikistan.svg
Други версии
Emblem of the Tajik SSR.svg
Герб на Таджикската ССР
Coat of arms of Tajikistan 1992-1993.svg
Герб на Таджикистан 1992-1993
Детайли
Утвърден 1993

Гербът на Таджикистан(от хералдическа гледна точка - емблема) е създаден по модела на герба на страната от съветско време, който е бил в употреба до разпадането на СССР през 1991 година. Короната в центъра на герба е същата като тази на таджикското националното знаме. В централната част на герба са изобразени книга и планина, тъй като Таджикистан е предимно плнаниска страна.

Интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

Според изследователя В.Саприков [1] "трите възвишения в короната, изобразена на герба, символизират трите региона на страната – Хатлон, Заравшан и Бадахшан. Всеки един от тях поотделно не са страна, само обединени в едно цяло те предсравляват Таджикистан. Короната има още едно значение: думата "тадж" в превод от таджикски означават "венец". В по-широк смисъл понятието "таджики" може да се интерпретира като "халки тодждор", тоест народ-венценосец. Иначе казано, короната "играе ролята на обединяващо начало, без която няма и не може да има самостоятелна държава".

Саприков обръща внмимание на това, че числото "седем" (седем звезди) е свещено, то носи щастие, дарява добродетел. В таджикската народна традиция това число още и символ на съвершенството.

Слънцето, изгряващо зад планинските хребети, символизира наступването на живота, света, а пшеничните класове – богатството на страната.

В своята интерпретация на държавните символи на Таджикистан изследователя М.Ревнивцев се обръща към религията зороастризъм ".[2], която води своето начало към времето на първата таджикска държава на Саманидите 9-10 век и която, както той уверява, се ползва с голяма популярност сред таджикската интелигенция и в годините на Съветската власт, и към днешна дата.

По мнението на М. Ревнивцев "короната", изобразена в центъра на националния флаг, в горната си част включва стилизирани изображения на три светилници – три свещени и неугасими огъня, които са обект на религиозните поклонения в зороастрийските храмове. Централният елемент "короната" символизира световната планина Хара, намираща се в центъра на Света, а златната дъга в долната част на емблемата олицетворява "моста на възмездието" Чинват, на който в Съдния Ден Заратустра ще отделя душите на праведните от тези на грешниците.

  • Седемте златни звезди, съгласно интерпретацията на М. Ревнивцев, символизират едно от основните понятия на зороастризма – седем добри духа Амеша Спента, които са близкото обкръжение на върховния бог Ахурамазда (Ормузда).
  • Разположените в дъгообразна окръжност златни звезди образуват фарн – слънечево сияещо начало, божественния огън, неговата материална еманация, аналог на нимба около главите на християнските светци.
  • 21-те слънчеви лъча са всъщност три пъти повторени по 7 лъча – символизират трите еманации на Ашурамазда със 7 добри духове Амеша Спента.
  • Златните планини със сребърните върхуве символизират заснежените хребти на Алайските, Заалайските панини и Памир.
  • Пшеничните класове – символизират земледелието и оседналия живот на таджиките.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. сп. "Наука и жизнь" брой 10, 1993
  2. http://vexillography.narod.ru/tadjik/index.html

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]