Гимназия
Гимназията е вид училище, в което се води обучение на равнище средно образование (предхождащо висшето образование и следващо основното образование).[1]Има 2 вида гимназии – профилирани към които спадат езикови (английска, немска, руска, и така нататък.), математически (със засилено изучаване на математика), и професионални (по електротехника, механотехникуми, туризъм и хотелиерство и др.)
Средните училища в България
Първото средно училище на територията на днешна България е открито в Габрово през 1874 г. Чрез приетия през 1891 г. Закон за народното просвещение (1891) средните училища в България се делят на класически и реални гимназии.
През 1909 г. министър Никола Мушанов внася в Народното събрание нов закон за народното просвещение и средното образование вече трае пет години. Оформят се три вида гимназии: класически, полукласически и реални, като към средното образование се отнасят и педагогическите училища.
През 1921 г. Стоян Омарчевски, министърът на просвещението, внася закон, разделящ средното образование на два курса: долен общообразователен със срок три години (реални училища) и горен двугодишен с насоченост към общо или специално образование. През 1924 г. обаче отново се въвежда цялостният гимназиален курс.
Статистиката за състоянието на учебното дело в България към 1937 г. показва, че по това време броят на средните училища е 98, а учащите в тях – 55 690. Преподавателите са 1862, или средно 1 учител на 30 човека.
Бележки
|
