Ги Форже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ги Форже
Guy Forget
Ги Форже 2010 г.
Ги Форже 2010 г.
Информация
Държава Франция
Роден
4 януари 1965 г.  (на 59 г.)
Височина / Тегло190 cm
Кариера
Професионална1982
Оттеглил се1997
Пари от наградни фондове5 669 934 щ.д.
Сингъл
Победи-загуби378–290
Титли от ATP11
Най-висока позиция4 (25 март 1991)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/4 финал
1991, 1993
Ролан Гарос4-ти кръг
1986, 1991
Уимбълдън1/4 финал
1991, 1992, 1994
ОП на САЩ4-ти кръг
1992, 1996
Двойки
Победи-загуби387–182
Титли от ATP28
Най-висока позиция3 (18 awgust 1986)
Турнири от Големия шлем
Ролан ГаросФинал
1987, 1996
Отборно
Купа ДейвисФранция
Шампион 1991, 1996
Информацията е актуална към 1 март 2024
Ги Форже в Общомедия

Ги Форже (на френски: Guy Forget) е френски тенисист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ги Форже е роден на 4 януари 1965 г. в Казабланка, Мароко.

Форже се жени за Изабел Шасанде-Бариоз-Шаброл през 1989 г. Двойката има двама сина, Матио и Тибо. Тибо също играе професионален тенис.[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ги Форже привлече вниманието на света на тениса за първи път, като печели титлата на Ролан Гарос за юноши през 1982 г. Той става професионалист същата година.

Той помага на отбора на Франция да спечели Купа Дейвис през 1991 и 1996 г. След като прекратява кариерата си като играч, той е капитан на отбора на Франция за Купа Дейвис. Играе в продължение на 12 години, поставя рекорд от 38-11.

През 1991 г. той печели шест титли на сингъл, включително в Синсинати и Париж от ATP Мастърс сериите. И в двата финала той побеждава Пийт Сампрас. Достига най-високото си класиране на сингъл в световната ранглиста през март същата година, като номер 4.

По време на кариерата си той печели общо 11 титли от най-високо ниво на сингъл и 28 на двойки.

През 2011 г. Международната федерация по тенис (ITF) му връчва най-високото си отличие, наградата Филип Шатрие, за приноса му към тениса.[2]

Той се присъединява към ръководния комитет на Откритото първенство на Франция през 2011 г., а през 2012 г. става директор на Париж Мастърс.

През 2016 г. той става директор на Откритото първенство на Франция след уволнението на Жилбърт Изерн.[3]

Кариерна статистика[редактиране | редактиране на кода]

Титли от турнири от сериите Мастърс (2)[редактиране | редактиране на кода]

Финали на турнири от сериите Мастърс (3)[редактиране | редактиране на кода]

ATP финали (11 титли; 19 финала)[редактиране | редактиране на кода]

П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Победа 1–0 1986 Гран при Тулуза Гран При Твърда (з) Ян Гунарсон 4–6, 6–3, 6–2
Победа 2–0 1989 Лориен Оупън Гран При Твърда (з) Ян Гунарсон 6–3, 7–6(7–5)
Загуба 2–1 1989 Уембли Чемпиъншипс Гран При Килим (з) Майкъл Ченг 2–6, 2–6, 1–6
Загуба 2–2 1990 Ница Оупън Световни серии Клей Хуан Агилера 6–2, 3–6, 4–6
Победа 3–2 1990 ATP Бордо Световни серии Клей Горан Иванишевич 6–4, 6–3
Победа 4–2 1991 Сидни Интернешънъл Световни серии Твърда Михаел Щих 6–3, 6–4
Победа 5–2 1991 Брюксел Индор Шампионски Килим (з) Андрей Чесноков 6–3, 7–5, 3–6, 7–6(7–4)
Загуба 5–3 1991 Индиън Уелс Оупън Сингъл седмица Твърда Джим Къриър 6–4, 3–6, 6–4, 3–6, 6–7(4–7)
Победа 6–3 1991 Синсинати Оупън Сингъл седмица Твърда Пийт Сампрас 2–6, 7–6(7–4), 6–4
Победа 7–3 1991 ATP Бордо Световни серии Твърда Оливие Делетр 6–1, 6–3
Победа 8–3 1991 Гран при Тулуза Световни серии Твърда (з) Амос Мансдорф 6–2, 7–6(7–4)
Победа 9–3 1991 Париж Мастърс Сингъл седмица Килим (з) Пийт Сампрас 7–6(11–9), 4–6, 5–7, 6–4, 6–4
Загуба 9–4 1992 Сидни Интернешънъл Световни серии Твърда Емилио Санчес 3–6, 4–6
Победа 10–4 1992 Гран при Тулуза Световни серии Твърда (з) Петер Корда 6–3, 6–2
Загуба 10–5 1992 Стокхолм Оупън Сингъл седмица Килим (з) Горан Иванишевич 6–7(2–7), 6–4, 6–7(5–7), 2–6
Загуба 10–6 1992 Париж Мастърс Сингъл седмица Килим (з) Борис Бекер 6–7(3–7), 3–6, 6–3, 3–6
Загуба 10–7 1994 Суис Оупън Световни серии Клей Серхи Бругера 6–3, 5–7, 2–6, 1–6
Загуба 10–8 1995 Куинс Клъб Чемпиъншипс Световни серии Трева Пийт Сампрас 6–7(3–7), 6–7(6–8)
Победа 11–8 1996 Оупън 13 Световни серии Твърда (з) Седрик Пиолин 7–5, 6–4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thibault Forget // Посетен на 26 August 2023.
  2. A Gorgeous Change of Pace // Inside the Games website. 1 June 2011. Посетен на 15 July 2020.
  3. Guy Forget named new director of French Open

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]