Голем
Тази статия е за съществото от еврейския фолклор. За последния властел на Арбанон вижте Голем (Круя).
| Голем | |
.jpg) Репродукция на пражкия голем | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | митично същество в юдейския фолклор |
| Голем в Общомедия | |
Го̀лем е същество, направено от нежива материя и одухотворено от човека, съгласно юдейския фолклор. Вдъхването на живот у голема става чрез изписването на магически думи върху хартия и поставянето ѝ в устата му, или изписването на магически символ на челото му. Той прави каквото поиска създателят му.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]В Библията (Псалми 139:16) думата „gal'mi“ е употребена в смисъл на безформена маса, „суровина“ (в превода на български се чете „необразувано вещество“). На съвременен иврит „голем“ означава „глупак“.
Роман на Густав Майринк
[редактиране | редактиране на кода]В едноименния роман на австрийския писател Густав Майринк (1915 г.) присъства мотивът за легендарния голем, чието създаване, посредством магия и алхимия, се приписва на пражкия равин Юда Льов бен Бецалел от XVI век. Предполага се, че целта му е била съществото да брани от погроми еврейското гето, но то се оказва твърде опасно и жителите му.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Чудовище
- Аморфност
- Глупакът – карта таро
- Абджад
- „Франкенщайн“ – роман на Мери Шели
- Митологическа школа
- Пигмалион
- Зомби – в традиционните представи на хаитяните, съживен с магия труп, робуващ на вуду-магьосник
- Стена на плача
- Сантерия
- „Пражкото гробище“ – роман на Умберто Еко
- Менора
- Барух Спиноза