Голям дъбов сечко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Голям сечко)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за насекомото Голям сечко. За месеца Голям Сечко вижте януари.

Голям дъбов сечко
Мъжки (вляво) и женски
Мъжки (вляво) и женски
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
семейство:Сечковци (Cerambycidae)
триб:Cerambycini
род:Cerambyx
вид:Голям дъбов сечко (C. cerdo)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Голям дъбов сечко в Общомедия
редактиране

Големият дъбов сечко (Cerambyx cerdo)[2][3] е вид бръмбар от сем. Сечковци (Cerambycidae) и е едно от най-едрите насекоми, срещащи се в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Тялото е тънко и издължено (дължина 24-53 mm). Антените са много дълги, като при мъжките са по-дълги от тялото (понякога два пъти дължината на тялото), а при женските имат дължината на елитрите. Тялото и краката са кафявочерни.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Средна и Южна Европа, в Южна Швеция, Северна Африка и Мала Азия.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Големият сечко предпочита изложени на слънце, болни или умиращи стари дъбове (най-вече летен дъб, по-рядко зимен дъб, бук или бряст). Предпочитани са овлажнени стволове на слънчеви места в гори на фаза на старост и разпадане. Остатъчни находища се срещат в стари паркове.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женската снася до 100 яйца по кората на дървета. След 10-15 дни от тях се излюпват ларви, които през първата година правят ходове по кората, а през следващите 2 до 3 години се вдълбават в дървесината и извършват дълги ходове, изпълвайки ги с кафяви стърготини. Какавидират в издълбаните ходове, а имагото излиза през август, но не напуска галериите си до май-юни следващата година. Нападнатите дървета не може да се използват като дървесина за индустриални цели, а само като дърва за огрев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cerambyx cerdo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 28 май 2020 г. (на английски)
  2. Димитър Бечев. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018. с. 77.
  3. Златанов, Стоян. Насекомни вредители по дъба в България. София, Издателство на БАН, 1971. с. 194.