Готфрид фон Калв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Готфрид фон Калв (на немски: Gottfried von Calw; † 6 февруари 1131) е граф на Калв и от 1113 до 1126/1129 г. пфалцграф при Рейн.

Той е малък син на граф Адалберт II от Калв († 1099), и на Вилтруда от Лотарингия († 1093), дъщеря на херцог Готфрид III Брадатия. През 1095 г. той става фогт на Хирсау и последва баща си в Калф, когато той през 1094/95 г. се оттегля в манастир. Готфрид е първо в свитата на император Хайнрих IV. От 1105 г., годината на конфликта за трона между Хайнрих IV и син му Хайнрих V, той е един от най-важните съветници и помощници на Хайнрих V. Готфрид фон Калв участва в първия поход на Хайнрих V в Италия през 1111 г. и в преговорите.

След смъртта на пфалцграф Зигфрид I фон Баленщет на 9 март 1113 г. при нападение от императорските привърженици, Готфрид е доказан на 6 април 1113 г. като негов последник.

Неговата номинация води следващата година до конфликти в Лотарингия и с архиепископа на Майнц Адалберт I фон Саарбрюкен и архиепископа на Трир Бруно. Преди втория си поход в Италия 1116 г. Хайнрих V прави Готфрид заедно с Фридрих фон Хоенщауфен и Конрад III от Швабия за един от неговите заместници в Германия, коро Готфрид използва да се обърне против Адалберт. Смъртта на Хайнрих V през 1125 г. и изборът на Лотар III за нов крал отслабват мястото на Готфрид. Пфалцграфството не му е взето, но той става вторият пфалцграф с Вилхелм фон Баленщет, малолетният син на Зигфрид. Той е негов опекун от 1126 до 1129 г. и след това трябва да му предаде пфалцграфството.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Готфрид е женен от преди 1129 г. за Лиутгард фон Церинген (* ок. 1098, † 25 март 1131), дъщеря на херцог Бертхолд II († 1111) и на Агнес фон Райнфелден († 1111). С нея той има най-малко три деца:[1][2]

  • Готфрид († пр. 1131/32)
  • Лиутгард; ∞ NN Ферли, рицар
  • Ута фон Шауенбург (* 1115/1120, † 1197), основава 1191 манастир Алерхайлиген в Шварцвалд, ∞ пр. януари 1133 за Велф VI (1115 – 1191), маркграф на Тусция (Тоскана), херцог на Сполето, кръстоносец. Майка на Велф VII

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter Fuchs: Gottfried. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 665 f.
  • Wilhelm Kurze: Adalbert und Gottfried von Calw. Zeitschrift für württembergische Landesgeschichte XXIV, 1965, Heft 2, S. 241 – 308.
  • Reinhold Rau: Calw, Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 101 f.
  • Franz Quarthal: Calw, Grafen von. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 2, Artemis & Winkler, München/Zürich 1983, ISBN 3-7608-8902-6, Sp. 1404 – 1405.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 58.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gottfried von Calw, fmg.ac
  2. Gottfried I, Graf von Calw, Pfalzgraf of Lorraine, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com