Гражданска война в Афганистан (1992 – 1996)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гражданска война в Афганистан (1992 – 1996)
Kabul during civial war of fundamentalists 1993-2.jpg
Голяма част от инфраструктурата на Кабул е разбита по време на войната.
Информация
Период 30 април 1992 г. – 27 септември 1996 г.
Място Афганистан
Резултат

Талибаните контролират 80% от страната, а Ислямска държава Афганистан 20%

Страни в конфликта
Flag of Taliban.svg Талибани
Flag of Hezbi Islami Gulbuddin.svg Хезбе Ислами
Flag of Jihad.svg Ал Кайда
Подкрепа от:
Flag of Pakistan.svg Пакистан[1][2][3][4][5][6][7][8]
Flag of Uzbekistan.svg Узбекистан
Flag of Afghanistan (1992–2001).svg Ислямска държава Афганистан
Подкрепа от:
Flag of Russia.svg Русия[9]
Flag of Iran.svg Иран
Командири и лидери
Flag of Taliban.svg Мула Омар
Flag of Hezbi Islami Gulbuddin.svg Гулбудин Хекматияр
Flag of Jihad.svg Осама бин Ладен
Flag of Afghanistan (1992–2001).svg Ахмад Шах Масуд
Flag of Afghanistan (1992–2001).svg Бурханудин Рабани

Гражданската война в Афганистан между 1992 г. и 1996 г. е въоръжена борба между поддръжниците на радикалното ислямистко талибанско движение и разпръснатите отряди на муджахидините, водени от влиятелни военачалници - бивши активни бойци срещу съветската военна намеса. Гражданската война е логично продължение на войната, която въоръжените сили на Демократична република Афганистан водят срещу муджахидините през последните 3 години.

История[редактиране | редактиране на кода]

Причините[редактиране | редактиране на кода]

Веднага щом взимат властта през 1992 г., муджахидините се изпокарват. Много командири не са доволни от получените от тях длъжности. В Афганистан се разгръща гражданска война. Хекматияр се опитва да се намеси в борбата за власт в Кабул. В същото време се случват сблъсъци между вече установените формации на Масуд в града. В резултат на това, от пролетта на 1992 г. столицата на Афганистан е арена на ожесточена въоръжена борба за власт. През първата година след превземането на столицата от муджахидините, в града около 30 хиляди цивилни са убити, а няколко хиляди са принудени да напуснат и да станат бежанци.[10] Борбата за контрол над Кабул не спира.

Командирите на муджахидините водят война не само за контрола над Кабул, но и за районите в Афганистан. Исмаил Хан, с помощта на Иран установява своята власт в Херат, пущуните в Кандахар, а Достум, след няколко месеца борба с Масуд - Кундуз. Местните лидери ограбват минаващи през териториите им каравани.

Многобройните командири споделят не само страната, но и богато наследство, оставено от комунистическия режим в Кабул. Всички основни материали и военни ресурси на бившото правителството на Демократична република Афганистан в столицата Кабул и в северната част на страната, са под контрола на групи на Рабани, Масуд, Достум и шиити. Фрагментирането на страната става факт до лятото на 1992 г.

В началото на новата 1994 г. Хекматияр се опитва да превземе Кабул. Към него се присъединяват шиитите, а след като сключва съюз с Достум, той се противопоставя на Рабани и Масуд. Масуд в отговор на това започва контраофанзива, в която Хекматияр и Достум са прогонени от Кабул. Достум трябва да се оттегли на север, а шиити и пущуните на Хекматияр възобновяват битката за столицата. До края на годината Масуд поддържа тесен коридор от Кабул през Пандширското ждрело до Кундуз. Но на юг врагът става още по-страшен от бившите съюзници в борбата срещу, която Масуд прекарва остатъка от живота си.

Появата на талибаните[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1994 г. близо до Кандахар, един от местните командири на муджахидините злоупотребява с 2 момичета. Жителите се обръщат към местния духовник Мола Омар и той събира учениците си. Въоръжени с няколко оръжия, тази група от хора освобождава момичетата, залавя този командир и го връзва на своя танк. Мола Омар обявява създаването на талибанското движение, което афганистанците посрещат с надежда. По-голямата част от обществото на талибаните на Афганистан, уморено от 2 десетилетия на война, иска да се възстанови реда в страната и да има мир. Броят на бойците на талибаните се увеличава с висока скорост. През октомври, талибаните завземат граничния град Спин-Болдак, за да задържат войските на Хекматияр. Заедно с града в ръцете на талибаните попада арсенал с 18 хиляди автомата Калашников. 2 седмици по-късно, 30 военни камиони с лекарства и стоки, които министър-председателят на Пакистан Беназир Бхуто, изпраща до Ашхабад, падат в ръцете на командир Мансур Очакзая, който иска откуп за шофьорите. След като Бхуто призовава на помощ талибаните. Отряд на Омар напада бандитите на Очакзая, а след това всички от тях са разстреляни. Самият Очакзая, все още жив и кървящ, е вързан и отведен в Кандахар, за да ги видят всички.

Малко след това, талибанското движение започва офанзива в южните части на Афганистан, контролирани от множество независими главатари на муджахидините, предимно етнически пущуни. Сравнително бързо е прекършена съпротивата на местните вождове, а талибаните стигат до втория по големина град в Афганистан. Талибанските войски превземат близкият склад с оръжие и се придвижват към Кандахар, който след 2 дни на малки битки пада. Гарнизон на правителствените войски, изоставя огромно количество оръжия, включително танкове, бронирани машини, артилерийски оръдия, както и на летищата, където има реактивни изтребители МиГ-21 и транспортни хеликоптери.

Противници на режима на талибаните са Северния алианс, състоящ се главно от таджики (начело с Ахмад Шах Масуд) и узбеки (начело с генерал Абдул Рашид Достум), който се радва на подкрепата на Русия. Предоставянето на убежище на терориста Осама бин Ладен и унищожаването на будистките паметници (Буди от Бамян) създава негативен имидж на талибаните в очите на световното обществено мнение. След атентатите от 11 септември 2001 г. САЩ започва антитерористична операция срещу ислямското емирство в Афганистан, както и с подкрепата на Северния алианс сваля режима на талибаните. Талибаните преминават в нелегалност и отчасти отстъпват до съседен Пакистан (провинциите на региона Вазиристан), където се обединяват под ръководството на Хаджи Омар. От началото на 2000-те години Вализиристан е основата на талибанското движение.

Започва нова гражданска война.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Shaffer, Brenda. The Limits of Culture: Islam and Foreign Policy. MIT Press, 2006. ISBN 978-0-262-19529-4. с. 267. Pakistani involvement in creating the movement is seen as central
  2. Forsythe, David P. Encyclopedia of Human Rights. Т. Volume 1: Afghanistan-Democracy and the Right to Participate. Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-533402-9. с. 2. In 1994 the Taliban was created, funded and inspired by Pakistan
  3. Gardner, Hall. American Global Strategy and the 'War on Terrorism'. Ashgate, 2007. ISBN 978-1-4094-9589-5. с. 59.
  4. Jones, Owen Bennett. Pakistan: Eye of the Storm. Yale University Press, 2003. ISBN 978-0-300-10147-8. с. 240. The ISI's undemocratic tendencies are not restricted to its interference in the electoral process. The organisation also played a major role in creating the Taliban movement.
  5. Randal, Jonathan C.. Osama: The Making of a Terrorist. I.B.Tauris, 2012. ISBN 978-1-78076-055-1. с. 26. Pakistan had all but invented the Taliban, the so-called Koranic students
  6. Peimani, Hooman. Falling Terrorism and Rising Conflicts: The Afghan "Contribution" to Polarization and Confrontation in West and South Asia. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 978-0-275-97857-0. с. 14. Pakistan was the main supporter of the Taliban since its military intelligence, the Inter-Services Intelligence (ISI) formed the group in 1994
  7. Hilali, A. Z.. US-Pakistan Relationship: Soviet Invasion of Afghanistan. Ashgate, 2005. ISBN 978-0-7546-4220-6. с. 248.
  8. Rumer, Boris Z.. Central Asia: A Gathering Storm?. Taylor & Francis, 2015. ISBN 978-1-317-47521-7. с. 103.
  9. Hunter, Shireen, Thomas, Jeffrey L., Melikishvili, Alexander. Islam in Russia: The Politics of Identity and Security. M.E. Sharpe, 2004. ISBN 978-0-7656-1282-3. с. 409.
  10. Afghanistan: Blood-Stained Hands: III. The Battle for Kabul: April 1992-March 1993
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гражданская война в Афганистане (1992—1996)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.