Григориос Пападопулос
| Григориос Пападопулос | |
.jpg) | |
| Роден |
1819 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 декември 1873 г. (стар стил)
|
Григориос Пападопулос (на гръцки: Γρηγόριος Παπαδόπουλος) е гръцки учен и писател от XIX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е роден в 1818 или 1819 година в Солун.[1][2] Първоначално учи в Египет при лазаристите и продължава обучението си на Сирос и Париж. Там е назначен за секретар на владетеля на Влашко Александър Гика. По-късно е назначен за учител в колежа „Свети Сава“ в Букурещ, като в същото време се заема с личното образование на племенницата на владетеля Елена Гика. В 1844 година е назначен за гимназиален учител в Атина и след две години за професор по история на визуалните изкуства и интерпретация на картини в Училището по изкуствата, както и за професор по художествена митология и история на визуалните изкуства в Атинската политехника, където остава до 1863 година. В 1849 година основава частно училище.[2]
През 70-те години е основател на Асоциацията за разпространението на гръцките писмена и участва в дейността ѝ заедно с други македонци като Георгиос Константинидис, Петрос Занос, Анастасиос Пихеон, Маргаритис Димицас и други.[3]
Негова ученичка е Калиопи Кехая (1839 – 1905), пионер в образованието и феминистка от XIX век.[4]
Умира на 21 декември 1873 година в Солун.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Papadopoulos Grigorios // Πανδέκτης. Посетен на 12 април 2021 г. (на гръцки)
- ↑ а б Δραγάτη, Βάια Ε. Οι Μακεδόνες στο Ελληνικό Βασίλειο στα μέσα του 19ου αιώνα (μεταπτυχιακή διατριβή). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Τμήμα Ιστορίας & Αρχαιολογίας. σ. 106. (на гръцки)
- ↑ Πέτρος Ζάνος (1817 – 1884) // meleniko.gr. Посетен на 29 юни 2014.
- ↑ Η παιδαγωγός Καλλιόπη Κεχαγιά (1839-1905). Προσεγγίσεις στη ζωή και το έργο της. Ξυνογαλάς Θεόδωρος Κωνσταντίνου, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών, Παιδαγωγική ισότητας δύο φύλων, 2011
- ↑ Ειδήσεις // Εφημερίδα "Εφημερίς". 7 Ιανουαρίου 1874. с. 2.
|
