Гуанджоу Евъргранд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гуанджоу Евъргранд Таобао
广州恒大淘宝
Прозвище „тигрите“
Основан 1954
Държава Китай
Стадион Тяхнхъ
Капацитет 58 000
Собственик Евъргранд Риъл Естейт(60%)
Алибаба(40%)
Президент Китай Ли Именг
Старши треньор Италия Фабио Канаваро
Първенство Китайска суперлига
2019 1
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Гуанджоу Евъргранд в Общомедия

Гуанджоу Евъргранд Таобао (на китайски: 广州恒大淘宝) е китайски футболен клуб от едноименния град. Играе домакинските си мачове на стадион Тяхнхъ с капацитет от 58 000 места. Клубът е собственост на Евъргранд Риъл Естейт груп, благодарение на чието финансиране в последните години в тима играят футболисти като Джаксън Мартинес, Паулиньо, Лукас Бариос и Рикардо Гуларт. Гуанджоу е шесткратен шампион на Китай, носител на купата на страната и единственият отбор от народната република, печелил Азиатската шампионска лига два пъти.

Гуанджоу Евъргранд е най-скъпият клуб в Китай, като стойността му се оценява на 282 млн. долара.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е основан през 1954 г. под името Гуанджоу ФК. Тимът участва в новосформирания шампионат на Китай, но още в дебютния си сезон изпада. През 1958 г. печели Втора дивизия, но по това време в шампионата няма промоции и изпадания и Гуанджоу остава във втория ешалон до 1961 г. През 1966 г. Културната революция забранява футбола в Китай и всички тимове са разформировани.[2]

През 1977 г. футболните първенства за възстановени и Гуанджоу основава юношески тим, който участва в Националната юношеска лига до 1980 г. В началото на 80-те годиние създадена Трета дивизия, в която Гуанджоу се включва. През годините футболисти като Май Чао, Жао Даю и У Цинли стават част от китайския национален отбор. През 1981 г. Гуанджоу печели промоция в Националната лига, но не успява да се задържи за повече от сезон. През 1984 г. тимът се завръща в лигата и става първия отбор в страната със спонсор. Местната фармацевтична компания отпуска по 200 000 долара годишно на отбора.[3]

На 8 януари 1993 г. компанията Аполо купува тима и му осигурява професионален лиценз под името Гуанджоу Аполо. През 1994 г. тимът за първи път става вицешампион в А-лигата, а нападателят Ху Жиюн става голмайстор на лигата със 17 гола. Гуанджоу играе в А-лигата до 1998 г., когато изпада. Следващите 10 сезона тимът играе във втория ешалон на китайския футбол. През 2007 г. Гуанджоу печели Първа лига и се класира за Суперлигата, но през 2009 г. отново изпада.

През 2010 г. клубът е закупен от Евъргранд Риъл Естейт, а тимът се преименува на Гуанджоу Евъргранд. В тима са привлечени футболисти като националие Гао Лин, Сун Сянг и Чжен Чжи, както и бразилецът Мурики. „Тигрите“ печелят без проблем Първа лига и от 2011 г. отново са в Суперлигата. В началото на 2011 г. селекцията е подсилена с Дарио Конка и Клео. Евъргранд става шампион 4 кръга преди края.[4]

През лятото на 2012 г. треньор на тима става Марчело Липи. Гуанджоу защивата титлата си, печели купата на страната и играе 1/4-финал в Азиатската шампионска лига. През 2013 г. Евъргранд печели Шампионската лига на Азия, като побеждава на финала ФК Сеул с гол на чужд терен. Първият мач в Сеул завършва 2:2, а реваншът – при резултат 1:1. В края на годината Гуанджоу за първи път участва в Световното клубно първенство, където завършва 4-ти.

През 2015 г. Гуанджоу печели отново Шампионската лига и за втори път завършва 4-ти на Световното клубно първенство. За кратко в тима играе бившият бразилски национал Робиньо, а негови съотборници са италианците Алберто Джилардино и Алесандро Диаманти. От юни 2015 г. треньор на Гуанджоу е Луиш Фелипе Сколари. В края на сезона Сколари е избран за треньор на годината в Китай.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Китай – 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2019
  • Китайска Първа лига – 1956, 1958, 1981, 2007, 2010
  • Купа на Китай – 2012
  • Суперкупа на Китай – 2012, 2016
  • Шампионска лига на Азия – 2013, 2015

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Гао Лин е рекордьор по мачове и голове за Гуанджоу в елита.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]