Гуарански език
| Гуарански език avañeʼẽ | |
| /ʔãʋ̃ãɲẽˈʔẽ/ | |
| Страна | Парагвай, Боливия, Аржентина, Бразилия |
|---|---|
| Регион | Южна Америка |
| Говорещи | ок. 4 850 000 (1995 г.) |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Тупийски Тупи-гуаранскиГуарански Гуарански | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Парагвай Боливия |
| Регулатор | Академия за гуарански език |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | gn |
| ISO 639-2 | grn |
| ISO 639-3 | grn |
 Територии, където се говори гуарански език | |
| Гуарански език в Общомедия | |
Гуаранският език (самоназвание: ava-ñe’ẽ – букв. „език на народа“) е тупийски език, един от двата официални езици в Парагвай (заедно с испанския). Говори се от около 4 850 000 души.
Това е най-говореният език в Парагвай, където половината от селското население не говори друг език.[1][2] Говори се и от общности в съседни държави – в североизточна Аржентина, югоизточна Боливия и югозападна Бразилия. Той е втори официален език в аржентинската провинция Кориентес от 2004 г.[3][4] и е един от официалните езици в Меркосур (заедно с испанския и португалския).[5]
Освен че е един от най-широко говорените индиански езици, гуаранският е уникален с това, че парагвайците продължават активно да използват традиционния си език, докато по принцип навлизането на испанския език като официален е универсално явление в Латинска Америка.
Йезуитският свещеник Антонио Руис де Монтоя публикува през 1639 г. първата писмена граматика на гуарани в книгата си Tesoro de la lengua guaraní. Той го описва като език, който е толкова многословен и елегантен, че може да се съревновава и с най-известните езици по света.
Правопис[редактиране | редактиране на кода]
Гуаранската писменост е базирана на латиницата, като има и два диакритични знака и шест диграфа. За поставяне на ударение над гласна се използва акут.
Съответствия между графеми и фонеми в гуарани:
A a – /a/
à 㠖 /ã/
Ch ch – /ɕ/
E e – /e/
Ẽ ẽ – /ẽ/
G g – /ɰ/
G̃ g̃ – /ɰ̃/
Gu gu – /ɰʷ/
G̃u g̃u – /ɰ̃ʷ/
H h – /h/ /x/
I i – /i/
Ĩ ĩ – /ĩ/
J j – /j/ /ʒ/ /ʤ/ /ɟ/
K k – /k/
Ku ku – /kʷ/
L l – /l/
Ll ll – /ʎ/
M m – /m/
Mb mb – /mb/
N n – /n/
Nd nd – /nd/
Ng ng – / ŋg/, /ŋ/
Ngu ngu – /ŋgʷ/, /ŋʷ/
Ñ ñ – /ɲ/
O o – /o/
Õ õ – /õ/
P p – /p/
R r – /ɾ/
Rr rr – /r/
S s – /s/
T t – /t/
U u – /u/
Ũ ũ – /ũ/
V v – /υ/
Y y – /ɨ/
Ỹ ỹ – /ɨ̃/
’ ’ – /ʔ/Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mortimer, K 2006 „Guaraní Académico or Jopará? Educator Perspectives and Ideological Debate in Paraguayan Bilingual Education“ Working Papers in Educational Linguistics 21/2: 45 – 71, 2006
- ↑ Romero, Simon. In Paraguay, Indigenous Language With Unique Staying Power // The New York Times. 12 март 2012.
- ↑ Ley Provincial Nº 5.598, que establece el guaraní como „idioma oficial alternativo“ de Corrientes>> // Архивиран от оригинала на 2012-02-29. Посетен на 22 май 2008.
- ↑ Antecedentes sobre la población nativa de las Américas Архив на оригинала от 2005-10-27 в Wayback Machine.
- ↑ Incorporación del Guaraní como Idioma del Mercosur Архив на оригинала от 2013-12-25 в Wayback Machine. MERCOSUR official page
