Акут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
´

Акут
Диакрити
акцент
акут( ´ )
двоен акут( ˝ )
гравис( ` )
двоен гравис(  ̏ )
краткост( ˘ )
обърнат знак за краткост(  ̑ )
краон / háček( ˇ )
седил / cédille( ¸ )
сиркумфлекс / vokáň( ˆ )
точка( · )
ченгел / dấu hỏi(  ̉ )
рог / dấu móc(  ̛ )
макрон( ¯ )
огонек / nosinė( ˛ )
пръстен / kroužek( ˚, ˳ )
дасия / dasia( )
псили / psili( ᾿ )
трема( ¨ )
Знаци, често използвани като диакритични
апостроф( )
бар( | )
двоеточие( : )
запетая( , )
дефис( ˗ )
тилда( ~ )
титло(  ҃ )
Други диакритични знаци
Арабски диакритики
Еврейски диакритики
Индийски диакритики
анусвара( Шаблон:Script )
чандрабинду( Шаблон:Script )
нукта( Шаблон:Script )
вирама( Шаблон:Script )
МФА диакритики
Японски диакритики
дакутен( )
хандакутен( )
Кхмерски диакритики
Тайландски диакритики

Á á
Ǻ ǻ
Ǽ ǽ
Ć ć
É é
ế
Ǵ ǵ
Í í
Ĺ ĺ
ḿ
Ń ń
Ó ó
Ǿ ǿ
Ŕ ŕ
Ś ś
Ú ú
Ǘ ǘ
Ý ý
Ź ź
Ѓ ѓ
Ќ ќ


Акут (лат. acutus), оксия, на старогръцки: ὀξία, остро ударение, е диакритичен знак, който се слага над буквите. Използва се в гръцки, латиница, славянски и много други езици. в Уникод е представен като U+0301.

Правописът на някои езици изискват задължително или по избор поставяне на акцент (акут или гравис). Акутът като знак за ударение се използва в няколко съвременни европейски езици с подвижен (нефиксиран) акцент. В романските езици акутът е широко използван за различаване на отворени и затворени гласни. В повечето правописни системи (с изключение на португалския език) обозначава затворена гласна.

В някои езици се използва за обозначение на дълги гласни (а също така и сричкови съгласни), тон.

Á á Ǽ ǽ Ć ć É é Ǵ ǵ Í í Ḱ ḱ Ĺ ĺ Ḿ ḿ Ń ń Ó ó Ǿ ǿ Ṕ ṕ Ŕ ŕ Ś ś Ú ú Ẃ ẃ Ý ý Ź ź Ѓ ѓ Ќ ќ

Латински език[редактиране | edit source]

Предшественикът на акута е бил знакът апекс, който се е използвал в латинския език за обозначаване на дълги гласни.

Гръцки език[редактиране | edit source]

В древногръцката правописна система акутът се появява, за да обозначи висок тон. В съвременния гръцки език (димотика) е музикално ударение.

Славянски езици[редактиране | edit source]

Източнославянски езици[редактиране | edit source]

В руския език акутът се използва за обозначение на местата за ударение в речниците и книгите за ученици и разговорниците. В обикновените текстове в думите се поставя само когато мястото на ударението променя значението, например: за́мок — замо́к и др.

По същия начин се използва и в украинския и беларуския език. В беларуския латинските букви се използват за да се обозначат меки съгласни, като се използват буквите: ć, dź, ń, ś, ź.

Западнославянски езици[редактиране | edit source]

  • В чешкия и словашкия език акутът (чарка, čárka — запетая) се използва за обозначение на дълги гласни: á, é, í, ó, ú, ý в словашкия също и сричкови съгласни: ŕ и ĺ.
  • Акутът в полския (akcent ostry или креска, kreska) на първо място се използва като знак за палатализация на съгласните над ć, ś, ź, ń: sześć /ʂɛɕʨ/ - шест. На второ място креска над гласната ó се променя и се произнася като [u]. В полската типография креската най-често е малко по-вертикална от акута, и се поставя леко на дясно. [1]
  • В горнолужишката и долнолужишката азбука се използват следните букви с акут: ć, ń, ó, ŕ, ś, ź (в горнолужишкия само първите три и последната в състава на диграфа ).

Южнославянски езици[редактиране | edit source]

Романски езици[редактиране | edit source]

  • Във френския език акутът (accent aigu) се употребява само над буквата "e" — é и обозначава закрито произношение на гласната [e]
  • В испанския език акутът (acento agudo или acento diacrítico) над буквите á, é, í, ó, ú се използва в два основни случая.
  1. За да покаже различно ударение на думата:
а) ако в думата, завършваща на всяка гласна, а също така и съгласните -n и -s, ударението пада не на предпоследната сричка;
б) ако в думата, завършваща на всяка съгласна, с изключение на -n и -s, ударението пада на не последната сричка.
  1. 2. За различаване на омонимите, особено в случаите "въпросителна дума / относително местоимение", където първо се явява ударението, а второ — cómo (как?) — como (как?), qué (какво?) — que (кое?), dónde (къде?) — donde (кога?), (ти) и tu (твой).
  • В италианския език акутът (é и много рядко ó) задължително се използва само в окситоните (думи с ударение на последната сричка).

Германски езици[редактиране | edit source]

  • В английския език акутът (acute accent), както и другите диакритични знаци се използват само в чуждиците, най-често взаимствани от френския език, като например: café - кафе, fiancé - годеник, fiancée - годеница, sauté, touché и др. И много от тях запазват оригиналното си произношение - с ударение на последната сричка.
  • В нидерландския език се използва в различни думи, отличаващи се само по мястото на ударението: (vóórkomen — voorkómen), (hé — hè; één — een).

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.twardoch.com/download/polishhowto/kreska.html