Титло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Титло с примери

Ти́тло или още и титла (на койне: τίτλος; на латински: titulus – „надпис“ или „наслов“) – в средновековната латинска, гръцка и старобългарска писменост, в т.ч. и на нейните редакции, и най-вече в църковнославянската, е надредов диакритичен знак под формата на вълнообразна или зигзагообразна линия, който показва съкращение в изписаната дума или числовата стойност на знака.

Титло е имало над кирилските цифри. Постепенно в старобългарския и среднобългарски език с развитието на ортографията от курсив-скоропис-граждански шрифт, титлото постепенно отмира, понеже от самото изписване на буквения знак, а и поради въведените арабски цифри при реформите на Петър I, става ясно какво точно понятие се означава. В масовото книгопечатане, титлото все по-често се заменя и от лигатура (типография) и абревиатура.

Пръв започва употребата на титло Марк Тулий Тирон в латинската писменост, откъдето тази своеобразна антична стенография се пренася в гръцката азбука, а след това и в старобългарската, респективно – славянската писменост, в т.ч. и в двете азбучни разновидности – кирилицата и глаголицата.

Първоначално титлото било предназначено само за свещените понятия, в смисъл на святост (например: Бг҃ъ = Богъ). Впоследствие започва да се използва за числово означение (например: а҃= 1). През 15 век титлото за свещените Божествени понятия е правило в семиотичен смисъл.

Графичният вариант на титлото служи като отправна точка или признак при палеографската датировка на ръкописа, в случаите когато не е указана такава в него, или не може да се определи по друг начин и способ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]