Титло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

б҃ ⷢ҇ ⷣ҇ ⷪ҇ ⷬ҇ ⷭ҇


Титло
Диакрити
акцент
акут( ´ )
двоен акут( ˝ )
гравис( ` )
двоен гравис(  ̏ )
краткост( ˘ )
обърнат знак за краткост(  ̑ )
карон / háček( ˇ )
седил / cédille( ¸ )
циркумфлекс / vokáň( ˆ )
точка( · )
ченгел / dấu hỏi(  ̉ )
рог / dấu móc(  ̛ )
макрон / macron( ¯ )
огонек / nosinė( ˛ )
пръстен / kroužek( ˚, ˳ )
дасия / dasia( )
псили / psili( ᾿ )
трема / diaeresis( ¨ )
Знаци, често използвани като диакритични
апостроф( )
бар( | )
двоеточие( : )
запетая( , )
дефис( ˗ )
тилда( ~ )
титло(  ҃ )
Други диакритични знаци
Арабски диакритики
Еврейски диакритики
Индийски диакритики
анусвара(  на бенгалски: на малаялам: )
чандрабинду(  на телугу: )
нукта( )
вирама(  на малаялам:  на телугу:  на синхалски:  на каннада: )
МФА диакритики
Японски диакритики
дакутен( )
хандакутен( )
Кхмерски диакритики
Тайландски диакритики

Титул е разширен диакритичен символ, надреден знак за съкращаване на думи[1] и за отбелязване на численото значение на буквите от Кирилицата.[2]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

В старобългарския език са познати формите (титьлъ, титълъ, титьл҃ , титл҃, ті́тьлъ, ті́тълъ, ті́тьл҃ , ті́тл҃), за тнтелъ м. р. - в. тнт(ь)лъ, за тнт(ь)ла ж. р. - в. тнт(ь)лъ, като тнт(ь)лъ м. р. означава „надпис“ и „титул“, подобно на „титло“ в руския, на „τίτλος“ в гръцкия и на „titulus“ в латинския.[3]

Сред най-известните първоизточници за титьлъ е описаният в Евангелието от Йоан триезичен надпис на Животворния кръст (Дърво на живота, Кръст на истината, Кръст Господен), на който бил разпнат Иисус Христос: ѳ҃і Написа́ же и҆ ті̑тла пїла́тъ, и҆ положѝ на крⷭ҇тѣ̀. бѣ́ же напи́сано: і҆и҃съ назѡрѧни́нъ цр҃ь і҆ꙋде́йскїй. к҃ Сегѡ́ же ті́тла мно́зи что́ша ѿ і҆ꙋдє́й, ꙗ҆́кѡ бли́зъ бѣ̀ мѣ́сто гра́да, и҆дѣ́же пропѧ́ша і҆и҃са: и҆ бѣ̀ напи́сано, є҆вре́йски, гре́чески, ри́мски. , да се чете „19.19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. 19.20 Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.“ На Животворния кръст е акронимът INRI от латинското IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM, в превод "Исус от Назарет, Цар на Юдеите".[4]

Разновидности[редактиране | редактиране на кода]

За съкращаване под знак се използва както обикновен, така и буквен титул[1]. Обикновен титул е хоризонтална чертица над съкратено изписана дума (надредно), напр. Исус – и͠с. Буквен титул е надреден знак (дъгичка) над съкратени букви над съкратено изписана дума, напр. Кръст – крⷭ҇тѣ̀ , Христа – хрⷭ҇та̀ , Божествена – бжⷭ҇т́внаа. Името на буквен титул се определя от името на буквата, която съдържа, напр. добро-титул ⷣ҇ в бцⷣ҇а (Богородица), глагол-титул ⷢ҇ в еѵⷢ҇лїе (Евангелие), он-титул ⷪ҇ в прⷪ҇ро́къ (Пророк), рцы-титул ⷬ҇ в имⷬ҇къ (Имярек), слово-титул ⷭ҇ в хрⷭ҇та̀ (Христа).[5] При съкратено крайно ъ в думи като въ, изъ, надъ се ползва знакът { ⸯ }, наричан паерок, ерок, ерчик, ертица, в. напр. поꙁнахⸯ. [6][7][8]

Значение и интерпретация[редактиране | редактиране на кода]

Значението и интерпретацията на титул зависи от контекста. Константин Костенечки представя различни по смисъл графични варианти на титул в граматически трактат: "Какво е титлата? Само белег за думата, който съдържа под себе си и букви, за да означат важните думи. И това показва голямото изкуство на мъдреците във всички писания, защото в Коласаи видяхме изписан целия Псалтир върху две коли не само с титлите, но и със знаците над буквите." При все, съкращаването базира на подреждане в графични групи, напр. г҃ь за господь. Употребява се до ден днешен в християнските общности по света, в надписи върху съвременни икони и в служебни книги, отпечатани на църковнославянски, особено за съкратено изписване на свети имена (Nomina Sacra) в богословска литература.[9] Пълното заглавие на трактата гласи:

Сказа́нїе и҆зьꙗ҆вл́нно ѡ҆ пи́сменеⷯ, ка́ко дръжа́ти се, да не́ прѣложенеⷨ си́ ⷯ растлѣваютсе бжⷭ҇т́внаа писа́нїа. и҆ ка́ко и҆ коиⷨʹ ѡбразоⷨ и҆ н҃нга́ но́во и҆здава́емаа погы́бають. и҆ въсе́гаⷣ бл҃гочь́стивїи самодръ́жци тщоу́тсе о҆ и̑зда́нїи.⸱ ѡ҆брѣта́юше си́ ⷯ растлѣнныⷯ. и҆ ѡ҆ о҆дѣа́нїи си́ ⷯ, и҆ зна́мениⷯ. ибо̀ не́ въ пи́сменеⷯ тъ́чїю растлѣва́ютсе, нь̑ и҆ въ си́лаⷯ гла́са, и҆ оу҆че́нїи ѡ҆троче́ть, и҆ разли́чїи мнѡ́ѕѣ ⷯ. ѡ҆ ихже длъ́жни есмы назна́мена́ти кое́моужⷣе ѡбраз.,

да се чете:

Сказание за буквите как да се спазват правилата, за да не се покваріават Божествените писаниіа заради объркването им и как и по какъв начин дори и днес погубват новите преводи, и благочестивите самодържци винаги се стараіат да има нови преводи, когато намеріат, че старите са покваренн. Н за одеіаниіата на буквите, и за знаците, защото хората бъркат не само буквите, но и ударениіата. И за обучението на децата, и за различаването на много букви. Поради това сме длъжни да опишем всіако поотделно.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Старобългарски език. Текстове и речник. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г., 196 с., [2. изд. 1960; 3. изд. 1965; 4. изд. 1972; 5. изд. 1976], с. 222.
  2. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Посетен на 25.05.2019.
  3. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Старобългарски речник. Посетен на 27.05.2019.
  4. Драгутинович, Предраг. (2015, April 16). Триезичният надпис на Кръста. Посетен на 27.05.2019.
  5. Старобългарски език. Текстове и речник. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г., 196 с., [2. изд. 1960; 3. изд. 1965; 4. изд. 1972; 5. изд. 1976], с. 10.
  6. Дуриданов, Иван. Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис. (Гл. ред. и автор) - София, 1991, стр. 46.
  7. Ludwig Traube: Nomina sacra. Versuch einer Geschichte der christlichen Kürzung (Quellen und Untersuchungen zur lateinischen Philologie des Mittelalters 2). Beck, München 1907. Unveränd. reprogr. Nachdr. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1967, с. 282.
  8. Андрейчин, Любомир Димитров, член-кореспондент на БАН 1910-1975. Из историята на нашето езиково строителство. ГРАФИКА И ПРАВОПИС - Черковнославянска и гражданска азбука през Възраждането. София: Народна просвета, 1977.
  9. Константин Костенечки 1380-1439. Съчинения: Сказание за буквите. Житие на Стефан Лазаревич / Константин Костенечки; Изд. е подгот. от А.-М. Тотоманова. – София : Славика, 1993. – 212с. – (Славянска библиотека: Серия Slavia orthodoxa / Под общ. ред. Е. И. Димитров). – ISBN 954-8520-05-2
  10. Константин Костенечки 1380-1439. Сказа́нїе и҆зьꙗ҆вл́нно ѡ҆ пи́сменеⷯ, ка́ко дръжа́ти се, да не́ прѣложенеⷨ си́ ⷯ растлѣваютсе бжⷭ҇т́внаа писа́нїа. и҆ ка́ко и҆ коиⷨʹ ѡбразоⷨ и҆ н҃нга́ но́во и҆здава́емаа погы́бають. и҆ въсе́гаⷣ бл҃гочь́стивїи самодръ́жци тщоу́тсе о҆ и̑зда́нїи.⸱ ѡ҆брѣта́юше си́ ⷯ растлѣнныⷯ. и҆ ѡ҆ о҆дѣа́нїи си́ ⷯ, и҆ зна́мениⷯ. ибо̀ не́ въ пи́сменеⷯ тъ́чїю растлѣва́ютсе, нь̑ и҆ въ си́лаⷯ гла́са, и҆ оу҆че́нїи ѡ҆троче́ть, и҆ разли́чїи мнѡ́ѕѣ ⷯ. ѡ҆ ихже длъ́жни есмы назна́мена́ти кое́моужⷣе ѡбраз.. Житие на Стефан Лазаревич / Константин Костенечки; Изд. е подгот. от А.-М. Тотоманова. – София : Славика, 1993. – 212с. – (Славянска библиотека: Серия Slavia orthodoxa / Под общ. ред. Е. И. Димитров). – ISBN 954-8520-05-2