Губайдулла Чингисхан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Губайдулла Чингисхан
наследствен казахски принц и руски офицер
Губайдулла Чингисхан 
Роден: 19 май 1840 г.
Ханска квартира на Букеевска орда, Русия
Починал: 14 март 1909 г. (68 г.)

Губайдулла Джангир Букеев Чингисхан е наследствен казахски принц от Букеевската орда на рода на Чингиз хан. Руски офицер, генерал от кавалерията, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Губайдулла Чингисхан е роден на 6 май 1840 г. в ханската квартира на Букеевската орда, Русия. Етнически казах и най-малкият син на последния хан на Букеевското ханство. Потомък на Чингиз хан.

Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус в Санкт Петербург. Действителна военна служба започва с военно звание корнет в лейбгвардейския Казашки полк. Със звание ротмистър служи в Донската казашка войска. От 1867 г. е офицер за особени поръчения при Оренбургския генерал-губернатор. Повишен е във военно звание полковник от 1868 г.

През 1869 г. по негова молба император Александър II му разрешава да прибави към своята фамилия още една-Чингисхан като свидетелство, че е негов наследник. Работи в Телеграфния департамент. Повишен е във военно звание фигел-адютант от 1871 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878) е началник на движението на телеграфната кореспонденция на Полевия щаб на Действащата Руска армия на Балканския полуостров. По време на обсадата на Плевен се проявява при превземането на редута при Гривица, за което е награден със Златно оръжие „За храброст“ (заповед по Действуващата армия № 177/30 септември 1877 г.). От януари 1878 г. е повишен във военно звание генерал-майор.

След войната служи в Министерството на вътрешните работи и се занимава с въпросите на Киргизия и Туркестан. Извършва замяната на татарския с казахски език в Киргизия. Последователно е повишен във военно звание генерал-лейтенант (1888) и генерал от кавалерията (1894). Уволнява се от армията по свое желание.

Умира през 1909 г. и е погребан в мюсюлманското гробище на Ялта. На бялата мраморната стена в Кремъл е изсечена неговата фамилия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Млеченков М. Военно-полевите телеграфни части през Руско-турската война 1877-1878 г. и приносът им за зараждането на гражданските съобщения в България, Издателство на Русенкия университет „Ангел Кънчев“, Рс., 2001, с. 19