Гуидо II Гонзага
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Гуидо.
| Гуидо II Гонзага | |
| господар на Новелара, Баньоло и Кортенуова | |
| Роден |
1 февруари 1340 г.
|
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1399 г.
|
| Управление | |
| Период | 1399 – 1441 |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага |
| Баща | Фелтрино Гонзага |
| Майка | Антония да Кореджо |
| Братя/сестри | Пиетро Гонзага Джулио Гонзага Одоардо Гонзага Гуглиелмо Гонзага |
| Съпруга | Джиневра Малатеста |
| Деца | Джакомо Гонзага Фелтрино II Гонзага Филипа Гонзага Катерина Гонзага |
Гуидо II Гонзага (на италиански: Guido II Gonzaga; * 1 февруари 1340, Новелара; † 2 февруари 1399, Новелара) от фамилията Гонзага, е господар на Новелара, Баньоло (1399 – 1441) и Кортенуова.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Фелтрино Гонзага (1330 – 1374), господар на Новелара е Баньоло, имперски викарий в Реджо, родоначалник на кадетския клон Гонзага ди Новелара, и на съпругата му Антония да Кореджо. Внук е на Луиджи I Гонзага, господар на Мантуа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода][[Файл:RoccaNovellara.JPG|мини|ляво|Крепостта „Рока ди Новелара“ През 1356 г. участва в заговора срещу чичо си Гуидо Гонзага, втори капитан на народа на Мантуа. След смъртта на баща си през 1374 г. той става владетел на Новелара и Баньоло.
Жени се за Джиневра Малатеста, дъщеря на Малатеста II Малатеста, господар на Пезаро, Фано и Фосомброне.
Прогонен е от Мантуа през 1376 г., защото е подготвил заговор срещу Лудовико II Гонзага.
Строи крепост в центъра на Новелара, започвайки през 1385 г. Работите са завършени през XV век. Гуидо кара да построят църкви и други паметници и поставя началото на необикновена история за селището, в която Новелара става независима държава за повече от четири века, независимо от Гонзага ди Мантуа.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 1374 за Джиневра Малатеста (* 1350, † 1364), дъщеря на Малатеста II Малатеста, господар на Пезаро и Римини, от която има двама сина и две дъщери:[2]
- Джакомо Гонзага (* ок. 1380, † 1441), господар на Новелара (1399 – 1441), ∞ Иполита Пио от Сасуоло (* ок. 1390), дъщеря на Марко I Пио, господар на Карпи, от която има 3 сина и 2 дъщери.
- Фелтрино II Гонзага († 1424), кондотиер, господар на Баньоло, ∞ за Антония Гондзага, извънбрачна дъщеря на Франческо I Гонзага, господар на Мантуа, от която има двама сина и две дъщери
- Филипа Гонзага, ∞ за Рикардо Гуиди, граф на Баньо
- Катерина Гонзага († 1438, Падуа), ∞ 1. 1388 за Франческо III Орделафи (Чеко Орделафи) (* 1349, † 8 септември 1405), господар на Форли (1349 – 1405), от когото има един син и две дъщери 2. за Бенедето Строци от рода Строци ди Мантуа
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- La Rocca e i Gonzaga Архив на оригинала от 2016-06-18 в Wayback Machine., comunedinovellara.gov.it
- Alberto Genealogico di Feltrino Gonzaga, digilib.bibliotecateresiana.it
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Vincenzo Davolio, Memorie Storiche della Contea di Novellara e dei Gonzaghi che vi dominarono, 1833;
- Vincenzo Davolio, Memorie Storiche della Contea di Novellara e dei Gonzaghi che vi dominarono, ristampa Forni, Bologna 1973.
- Gian Paolo Barilli, Novellara e Reggio, Reggio Storia n° 57, ottobre-dicembre 1992;
- Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010, ISBN 978-88-86251-89-1.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Guido II Gonzaga, signore di Novellara, geneall.net
- ↑ Gonzaga 6, genealogy.euweb.cz
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Guido II Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
