Димитровска пионерска организация „Септемврийче“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ДПО „Септемврийче“)
Jump to navigation Jump to search

Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ е детско-юношеска организация в Народна република България.

Емблема

Създадена е на 2 ноември 1944 г. с решение № 7, т. 16 на Политбюро на ЦК на БКП, което възлага на РМС, „като пръв помощник и резерв на партията“, да изгради детско-юношеска пионерска организация и да се заеме с нейното пряко ръководство. Членовете ѝ са деца между 9 и 14-годишна възраст. Всекидневната им дейност е осъществявана под ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз. Към 1967 година членовете на ДПО „Септемврийче“ наброяват приблизително 700 000 души[1].

Децата, ненавършили 9 години, също имат своя организация – Чавдарчета. Визуално разликата между двете е отличителната връзка, която е небесно синя при чавдарчетата и червена за пионерите.

След 14-годишна възраст членовете на ДПО „Септемврийче“ постъпват в ДКМС - масова младежка комунистическа организация, пряко ръководена от БКП, и стават комсомолци.

Чавдарчета (със сини връзки) и пионери (с червени връзки) на манифестация във Варна

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Пионерите са ръководени от ДКМС – българския комсомол, по поръчение на управляващата в страната комунистическа партия. Централният комитет на ДКМС създава Централния съвет на ДПО „Септемврийче“. Най-висшият орган на организацията е Републиканският пионерски сбор. Пионерската организация е разделена на отряди и дружини с техни отрядни и дружинни председатели и ръководители.

Преди Деветосептемврийския преврат от 1944 г. по подобен начин е организирана казионната „Бранник“ в България и Хитлерова младеж в Германия.

Целта на пионерското движение е да възпитава в децата в трудолюбие, дисциплина и родолюбие. Но наред с тези положителни качества то учи на подчинение и подготовка за живот в тоталитарна държава. За да осъществи тези си цели правителството изгражда и поема издръжката на стотици пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и редица спортни съоръжения и състезания. Днешната семинария в София е била Централен пионерски дворец по време на социализма.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Димитровската пионерска организация „Септемврийче" се из­гражда на учебно-териториален признак и има следната струк­тура: окръжни, градски, районни и общински организации; дру­жини, отряди със звена и чети „Чавдарче" с десятки. За органи­зиране на разностранна работа с пионерите се създават и клу­бове, команди, кръжоци, състави, секции по интереси и место­жителство.

Пионерска дружина[редактиране | редактиране на кода]

Пионерската дружина е основна организационна единица в пионерската организация. Изгражда се в начални, основни, средни и специални училища при наличието най-малко на два отряда. В малките училища, където броят на пионерите е от 5 до 35, се създава отряд, който влиза в състава на най-близката пионерска дружина. В лагерите и лагер-школите се създават временни пионерски дружини.

Дружинен сбор

Дружинният сбор е висш ръководен орган на пионерската дружина, който може да има делови или тържествен характер. Ръководи се от дружинния съвет и се свиква най-малко 4-5 пъти в годината. Чрез дружинния сбор колективът като цяло дава из­раз на своето мнение и взема решения.

Дружинен съвет

Дружинният съвет е изпълнителен орган на дружината. Той организира и ръководи нейната дейност. Дружинният съвет изработва планове за работата на дружи­ната, ръководи изпълнението на взетите решения, разрешава из­разходването на средства от бюджета.

Дружинният съвет се грижи за работата на пионерските от­ряди с четите „Чавдарче" и за подготовката на чавдарчетата за приемането им в пионерската организация; организира различни кръжоци, клубове, секции, състави и др., като системно контро­лира и отчита тяхната дейност.

В състава на дружинния съвет влизат от 3 до 15 пионера. За членове на дружинния съвет може да се избират и осмокласници. Кандидатите се избират индивидуално, с явно гласуване. Сборът решава кой да бъде председател на дружинния съвет и определя знаменосец с двама асистенти. Дружинният ръководител по право е член на дружинния съвет.

Към дружинния съвет се изграждат различни помощни органи, които организират определена дейност в дружината.

Дружинният съвет води дневник за своята дейност и летопис­ната книга на дружината.

Дружинният съвет има право:

  • да прави предложения пред партийната организация в учи­лището, директора и учителския съвет, пред комитета на комсо­мола и съветите на пионерската организация по въпроси, свър­зани с подобряване живота в дружината и училището;
  • да връчва знамето на отрядите и четите и да утвърждава патроните на отрядите;
  • да отчита съревнованието и да определя първенците;
  • да награждава и да прави предложение пред комсомолските комитети и училищното ръководство за награждаването на пио­нерски отряди, чети „Чавдарчета", команди, кръжоци, клубове, секции, състави и отделни пионери;
  • да дава препоръки на пионерите, които кандидатствуват за членове на комсомола;
  • да утвърждава решенията на отрядите за изключване на пионери от организацията.

Пионерски отряд[редактиране | редактиране на кода]

Пионерският отряд е основен първичен колектив в дружината. Изгражда се към паралелките. Отрядите към слетите класове обе­диняват пионери от различни възрасти. Там където децата прихождат от съседни населени места в дружината на средните училища, се създават и сборни отряди по села и махали.

Отрядът се състои от звена. Те са най-малките колективи и спомагат за включването на всички пионери в живота на орга­низацията.

Висш ръководен орган на пионерския отряд е отрядният сбор. Провежда се най-малко един път в месеца.

Работата на отряда се ръководи от отряден съвет, съставен от 3 до 7 пионера, които се избират индивидуално, с явно гласуване. Отряд с по-малко от десет пионера избира само председател. От­рядният ръководител по право влиза в отрядния съвет.

Отрядният съвет е изпълнителен орган на отряда. Той под­готвя плановете, които се приемат на отряден сбор, възлага и кон­тролира пионерските поръчения, обсъжда въпроси, свързани с живота на отряда, подготвя и провежда отрядни сборове, вечери, походи, конкурси, състезания и др., грижи се всеки пионер да има конкретно поръчение.

Тържествена клетва[редактиране | редактиране на кода]

Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам пред другарите си и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да изпълнявам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда достоен гражданин на моето мило отечество - Народна република България.

Символи[редактиране | редактиране на кода]

Знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на пионерското движение е червено „като кръвта на бойците паднали за народна свобода“. Знамето е символ на вярност към делото на пролетарската революция, към комунистическата партия и към Родината. Всеки пионерски отряд и дружина имат свои знамена, които се съхраняват в пионерската стая. Изнасят се на официални и национални празници.

Връзка и значка[редактиране | редактиране на кода]

Пионерите носят червена връзка, вързана на възел около врата. Тя символизира парче от пионерското знаме. Трите ѝ върха и възелът символизират единството на комунисти, комсомолци и пионери. Същото значение има и тривърхият пламък, който се намира над петолъчната звезда на пионерската значка с образа на Георги Димитров.

Поздрави[редактиране | редактиране на кода]

На Бъди готов! пионерът отговаря с Винаги готов! и отдава пионерски поздрав с дясната ръка, вдигната над челото с изправени един до друг пръсти, свита в лакътя под прав ъгъл. Допрените един до друг пръсти символизират дружбата между петте континента. Пионерът отдава поздрав и при изпълнение на Химна на Народна република България, при среща на знамето и при полагане на венци пред паметници.

Химн[редактиране | редактиране на кода]

Химн (марш) на ДПО „Септемврийче“ е песента „Пейте в светлата родина...“ по текст на Асен Босев.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]