Давид Пипано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Давид Пипано
David Pipano
главен равин на България
Фотография на Димитър Карастоянов
Роден
Починал

Религияюдаизъм
Активен периодот 1866 г. до 1924 г.

Давид бен Авраам Пипано (на иврит: פיפנו, דוד בן אברהם‎, на ладино: David ben Abraham Pipano) е еврейски духовник, главен равин на България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1851 година в Солун, Османската империя. Служи като равин на София. В 1920 година е назначен за главен равин на България. Служи и в ръководството на Равинския съвет Ав Беит Дин. Заема длъжността главен равин на България до смъртта си в 1925 година.[1]

Пипано е автор на няколко книги, сред които „Авени ха-Ефод“ (1913), „Хагор ха-Ефод“ (1925), „Шошен ха-Ефод“ и „Ме’ил Ха-Ефод“. Произведенията на равин Давид Пипано се цитират в равинските законоучения, включително в халахическото право, свързано със семейните въпроси.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Равините в България. // Софийска синагога. Посетен на 25 април 2020 г.
Хаския Шабетай Давидов Главен равин на България
(1920 – 1925)
Ашер Хананел