Направо към съдържанието

Даян Лейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даян Лейн
Diane Lane
американска актриса
10 февруари 2011 г.
Родена
22 януари 1965 г. (60 г.)

Националност САЩ
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1979–днес
Семейство
СъпругКристоф Ламбер
(1988 – 1994; развод)
Джош Бролин
(2004 – 2013; развод)
Деца1 (с Ламбер)

Уебсайт
Даян Лейн в Общомедия

Даян Лейн (на английски: Diane Lane) е американска актриса. Известна е с ролите си в телевизионния сериал „Едноокият гълъб“ (1989) и филмите „Изневяра“ (2002), „Под небето на Тоскана“ (2003), „Лига на справедливостта на Зак Снайдер“ (2021). Номинирана е за Оскар през 2002 г.[1]

Даян Лейн е родена на 22 януари 1965 г. в Ню Йорк, където израства. Майка ѝ, Колийн Лий Фарингтън, известна по-късно като Колийн Прайс, е певица в нощни клубове и представител на „Плейбой“, където е избрана за модел на корицата „Мис Октомври 1957 г.“ Баща ѝ, Бъртън Юджийн Лейн, е актьор и преподавател по актьорско майсторство в Манхатън. Работи и като таксиметров шофьор и по-късно преподавател по хуманитарни науки в Сити Колидж.[2]

Когато Даян е на 13 дни, нейните родителите се разделят. Майка ѝ заминава за Мексико и получава развод, като запазва попечителството над Даян, докато тя навърши 6 години. Баща ѝ получава попечителството над нея, след като майката се премества в родния си щат Джорджия. Даян и баща ѝ живеят в редица жилищни хотели в Ню Йорк и се вози с него в неговото такси.[3]

Даян прави своя филмов дебют на 14-годишна възраст във филма „Малък романс“ (1979). Когато Лейн е на 15 години, тя обявява своята независимост от баща си и отлита за Лос Анджелис за една седмица с актьора и приятел Кристофър Аткинс, с когото участва във филма от 1981 г. „Детска булка от Шорт Крийк“. Лейн по-късно отбелязва: „Това беше безразсъдно поведение, което идва от твърде много независимост твърде млада“. Тя се връща в Ню Йорк и се премества при семейството на приятел, като им плаща наем. През 1981 г. се записва в гимназия със задочно обучение. Майката на Лейн обаче я отвлича и я отвежда обратно в Джорджия. Лейн и баща ѝ призовават майка ѝ в съда и шест седмици по-късно тя се връща в Ню Йорк. Лейн не говори с майка си през следващите три години, но в крайна сметка те се помиряват.[3]

Филмът „Огнени улици“ (1984), който е можел да я изстреля до звезден статут, е както рекламен, така и критичен провал, от който кариерата ѝ замира.[4] След като си взема почивка, Лейн се завръща към актьорската игра, за да се появи в „Големият град“ (1987) и „Лейди, пази се“ (1987), но не прави друго голямо впечатление на значителна публика до уестърн минисериала „Едноокият гълъб“ (1989), за който е номинирана за Праймтаймова награда „Еми“ за изключителна главна актриса в ограничен или антологичен сериал или филм.[5] Лейн печели по-нататъшно признание с ролята си в „Разходка на Луната“ (1999), за която е номинирана за наградата „Независим дух“ за най-добра главна женска роля. Това е последвано от роли в няколко филма с различна степен на успех през 2000 и 2001 г.

Една от най-успешните за актрисата е 2002 г. Лейн е особено възхвалявана за ролята си на Кони Съмнър във филма „Изневяра“ (2002). За нея тя спечелва наградите на Кръга на кинокритиците в Ню Йорк, Националното общество на филмовите критици на САЩ и „Сателит“ за най-добра актриса. Нейната игра в този филм също ѝ донася номинации за Оскар, Златен глобус и Награда на Гилдията на актьорите за най-добра женска роля. Тя също е високо оценена от критиците за ролята си във филма „Под небето на Тоскана“ (2003). През по-голямата останала част от десетилетието тя последователно се появява в романси и трилъри.

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
Година Филм Оригинално заглавие Роля Бележки
1979 Малък романс A Little Romance Лорън Кинг
1980 Докосната от любовта Touched by Love Карън
1981 Кетъл Ани и Литъл Бричис Cattle Annie and Little Britches Джени
1983 Рибка-боец Rumble Fish Пети
1984 Огнени улици Streets of Fire Елън Ейм
Котън клуб The Cotton Club Вера Цицеро
1990 Големият град The Big Town Лори
1995 Съдия Дред Judge Dredd Барбара Хърши
1996 Джак Jack Карен Пауъл
1997 Убийство 1600 Murder at 1600 Нина Ченс
1998 Разходка на Луната A Walk on the Moon Пърл Кантровиц * номинация – награда „Независим дух“ за най-добра главна женска роля
2000 Моето куче Скип My Dog Skip Елън Морис
Перфектната буря The Perfect Storm Кристина Котър
2001 Твърда игра Hardball Елизабет Уилкс
Стъклената къща The Glass House Ерин Глас
2002 Изневяра Unfaithful Кони Съмнър * награда – Сателит за най-добра актриса в драматичен филм;
* номинация – Оскар за най-добра женска роля;
* номинация – Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм
2003 Под небето на Тоскана Under the Tuscan Sun Франсис * номинация – Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия;
* номинация – Сателит за най-добра актриса в мюзикъл или комедия
2005 И да обичаш кучета Must Love Dogs Сара Нолан
2008 Непроследим Untraceable Дженифър Марш
Телепорт Jumper Мери Райс
Нощи в Роданте Nights in Rodanthe Ейдриън Уилис
2010 Секретариат – конят легенда Secretariat Пени Ченери
2011 Истинско кино Cinema Verite Пат Лауд * номинация – Златен глобус за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм;
* номинация – Еми за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм;
* номинация – Сателит за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм
2013 Човек от стомана Man of Steel Марта Кент
2015 Отвътре навън Inside Out г-жа Андерсен, майка на Райли (глас) анимационен филм
Тръмбо Trumbo Клио Финчър Тръмбо
2016 Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта Batman v Superman: Dawn of Justice Марта Кент
2017 Лигата на справедливостта Justice League Марта Кент
2021 Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър Zack Snyder's Justice League Марта Кент
2024 Отвътре навън 2 Inside Out 2 г-жа Андерсен, майка на Райли (глас) анимационен филм
  1. Diane Lane, IMDb.
  2. Дохърти, Марго, Хъчинс, Дейвид. Diane Lane, with a New Husband and No Fear of Flying, Takes Wing Again in Lonesome Dove // People. people.com, 13 февруари 1989. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)
  3. а б Dougherty, Margot. Diane Lane, with a New Husband and No Fear of Flying, Takes Wing Again in Lonesome Dove // People. 13 февруари 1989. Архивиран от оригинала на 18 май 2016. Посетен на 1 май 2008.
  4. Saroyan, Strawberry. Diane Lane: a fortysomething sex symbol // The Daily Telegraph. 5 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 8 октомври 2008. Посетен на 6 октомври 2008.
  5. Diane Lane Emmy Award Nominated // Emmys.com. Архивиран от оригинала на 2013-05-15. Посетен на 2023-12-28.