Дебелоопашат гекон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дебелоопашат гекон
Hemitheconyx caudicinctus.jpg
Природозащитен статут
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
подразред: Lacertilia
семейство: Gekkonidae Геконови
род: Hemitheconyx
вид: Hemitheconyx
caudicinctus
Дебелоопашат
гекон
Научно наименование
Уикивидове Hemitheconyx caudicinctus
Синоними
  • Psilodactylus caudicinctus Gray, 1864[1]
  • Stenodactylus caudicinctus Duméril, 1851[2]
дебелоопашат гекон в Общомедия

Дебелоопашатият гекон (Hemitheconyx caudicinctus) е вид гущер, представител на семейство Геконови (Gekkonidae).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Дебелоопашатият гекон се среща в Западна Африка от Сенегал до Камерун. Обитаваните от него места са сухи, но той прекарва повечето време в тъмни и влажни скривалища.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Мъжките гекони достигат на дължина до около 20-25 cm, а женските – 15-20 cm. Живеят около 15-20 години, но поради стрес продължителността на живот при женската се намалява ако тя снася. Както много други гущери, африканският дебелоопашат гекон може да „откъсне“ опашката си ако е застрашен от хищник. На нейно място ще порастне нова, която ще е по-къса и дебела. Дебелата опашка е признак за здраво животно. Тя служи за резерв на вещества.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Основната храна на дебелоопашатият гекон са щурците. Той се храни 2-3 пъти на седмица. Изключение правят женските гекони по време на размножителния период и малките, които трябва да получават храна всеки ден.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gray, J. E. (1864) Notes on some new lizards from south—eastern Africa, with the descriptions of several new species., Ann. Mag. Nat. Hist. (3) 14: 380-384
  2. Duméril, A.M.C. & A. H. A. DUMÉRIL (1851) Catalogue méthodique de la collection des reptiles du Muséum d'Histoire Naturelle de Paris., Gide et Baudry/Roret, Paris, 224 pp.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]