Дезинсекция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дезинсекцията е комплекс от мерки и мероприятия за унищожаване на насекомите. Осъществява се чрез физични, химични и биологични методи.

Муха

Физични методи[редактиране | edit source]

Открит пламък[редактиране | edit source]

Огънят е примитивен метод за дезинсекция на закрити помещения. Насекомите, които са активни през нощта, неудържимо се устремяват към всеки светлинен източник. Ако в помещението се запали свещ или факла, насекомите преминават през пламъка и изгарят. Откритият пламък има редица недостатъци:

  • може да се използва само през нощта
  • не може да се използва на открито - ще долетят хиляди насекоми
  • възможно е в помещението да възникне пожар

Капани[редактиране | edit source]

Насекомоуловители[редактиране | edit source]

Инсектицидна лампа

Насекомоуловителите са мрежести кутии с тесен лабиринтообразен вход. В центъра на кутията се поставя ароматна примамка (през деня) или ярка лампа (през нощта). Насекомите лесно влизат в уловителя, но е невъзможно да излязат от него.

Инсектицидни лампи[редактиране | edit source]

Инсектицидните лампи излъчват обикновена или поляризирана светлина (тя привлича насекомите дори през деня). Лампата е гореща или близо до нея има оголени жици, по които тече слаб ток, но с високо напрежение. Под лампата се монтира кутия за труповете на унищожените насекоми.

Инсектицидно лепило[редактиране | edit source]

Полутечно, лепкаво вещество, с приятен за насекомите аромат. Нанася се върху лека, гладка повърхност (картон, тънки пластмасови листове и др). Насекомите залепват и умират. В аптеките се продават и инсектицидни ленти, които са предварително напоени с лепило. Трябва само да се разпънат и да се закачат, да висят свободно.

Ултразвук[редактиране | edit source]

Човешкият слух долавя звукови вълни с честота до 20 KHz, а насекомите - до 60 KHz. Ултразвукът безпокои насекомите и те напускат помещението. Досега не са установени вредни ефекти от ултразвука, но продължителното му използване, в присъствието на хора, е нежелателно. Трябва да се има предвид, че ултразвукът не убива насекомите. Той само временно ги отпъжда на 10-15 метра. Когато устройството спре да работи, насекомите бързо се връщат.

Химични методи[редактиране | edit source]

Дим[редактиране | edit source]

Примитивен метод за дезинсекция, познат от дълбока древност. Когато в открит пламък се прибавят изсушени листа от определени растения, изсушен тор и др., продуктите от горенето силно дразнят дихателната система на насекомите и те веднага напускат помещението. Ако огънят се поддържа на открито, насекомите остават на 10-15 метра от него. В миналото всеки магьосник продавал смес от изсушени и стрити "магически" растения. Една щипка от този прах, хвърлена в огъня, веднага карала насекомите да "изчезнат". В Индия този "вълшебен прах" се смесвал с благовонни масла и се нанасял върху тънки дървени пръчици. Полученият при запалването им дим е приятен за човешкото обоняние и отблъсква насекомите.

Фумигация[редактиране | edit source]

"Фумигация" означава "обгазяване". Прилага се за дезинсекция на растителна продукция, преди вкарването ѝ в складовете. Вместо дим се използват газообразни химикали, които са смъртоносни за насекомите и безвредни за животните и човека. Фумигацията не е подходящ метод за дезинсекция на помещения, защото газообразните отрови нямат остатъчно действие.

Пулверизация[редактиране | edit source]

"Пулверизация" означава "разпръскване" на течности или на прахообразни вещества. Това е най-широко използваният метод за дезинсекция днес. Модерните инсектицидни спрейове, които се продават в аптеките, разпръскват смес от капки и твърди частици. Капките бързо се изпаряват и веднага унищожават насекомите, а твърдите частици залепват по напръсканите повърхности и сублимират в продължение на няколко дни, подобно на нафталина.

Напояване[редактиране | edit source]

Използва се при семената за посев. Те се накисват в отровни за насекомите разтвори, преди да бъдат зарити в земята. Така насекомите-вредители могат да унищожат най-много една семка, преди да умрат.

Репеленти[редактиране | edit source]

Репелентите отделят силно дразнеща насекомите миризма. Използват се под няколко форми:

  • крем или дезодорант - полски работници, туристи, военни и др.
  • тебешир (инсектишир) - използва се в бита; около шкафовете с храна се очертават 2-3 см. ивици, които мравките, хлебарките и др. не преминават.

Биологични методи[редактиране | edit source]

Естествени неприятели[редактиране | edit source]

Насекомоядни птици[редактиране | edit source]

Заселването на насекомоядни птици около посевите е много ефективен и много евтин метод за борба с вредителите по растенията. За съжаление той все още не се използва у нас.

Насекомоядни растения[редактиране | edit source]

Служат само за атракция. Нямат стопанско-приложно значение.

Заразни болести[редактиране | edit source]

В специални лаборатории се отглеждат болестотворни за насекомите, но безопасни за човека и животните микроорганизми, с които се заразяват земеделските площи. Изключително ефективен метод за борба. Веднъж освободена в природата, болестта се разпространява сама и поразява огромен брой насекоми.

Според природозащитните организации този метод е форма на биологична война и под техен натиск е забранен.

Стерилизация[редактиране | edit source]

В специални станции се отглеждат мъжки насекоми, които се облъчват с йонизираща радиация и се освобождават в природата. Облъчените мъжки се съвкупляват със свободно живеещите женски насекоми, но не могат да ги оплодят и популацията значително намалява.

Ефективност[редактиране | edit source]

Въпреки високото технологично развитие на човешката цивилизация, насекомите всяка година унищожават около една четвърт от селскостопанските растения, предназначени за храна на човека и пренасят смъртоносни заразни, и паразитни болести по целия свят.

Вижте също[редактиране | edit source]