Дезоксирибонуклеотид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дезоксирибонуклеотидът е мономер или отделната градивна единица, на ДНК. Всеки дезоксирибонуклеотид се състои от три части: нуклеотидна база, монозахарид дезоксирибоза и една фосфатна група.[1] Нуклеотидната база винаги е свързана с въглеродния 1' атом от дезоксирибозата, която се отличава от рибозата от наличието на водороден атом при 2' въглерода, вместо една -OH група. Фосфатните групи се свързват с въглеродния 5' атом на дезоксирибозата.

Когато дезоксинуклеотидите полимеризират (поликондензират) за да образуват ДНК, фосфатната група от единия нуклеотид се свързва за 3'  въглеродния атом ​​на другия нуклеотид, образувайки фосфодиестерна връзка чрез дехидратиране (кондензация). Новите нуклеотиди винаги са добавят към 3' въглерода на последния нуклеотид, така че синтез винаги протича в посока от 5' към 3'.

Източници[редактиране | edit source]

  1. The ACS style guide: effective communication of scientific information. 3rd. Washington, D.C., American Chemical Society, 2006. ISBN 9780841239999. с. 244.