Направо към съдържанието

Дейвид Уудард

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дейвид Уудард
David Woodard
Уудуърд през 2020 г.
Уудуърд през 2020 г.
Роден6 април 1964 г. (60 г.)
Професияписател, композитор, диригент
Националност САЩ
Литература
ЖанровеПостмодернизъм
ТечениеПостмодернизъм
СъпругаSonja Vectomov
Подпис
Дейвид Уудард в Общомедия

Дейвид Уудард (роден на 6 април 1964 г.) е американски писател и диригент. През 90-те години на миналия век той формулира термина „prequiem“, комбинирана дума от „preemptive“ („превантивно“) и „requiem“ („реквием“), за да опише своята будистка практика да съчинява посветена музика на неговата тематика за периода по време на или малко преди смъртта.[1][2]

Мемориалните служби в Лос Анджелис, в които Уудард е служил като диригент или музикален директор, включват гражданска церемония от 2001 година, която се провежда във вече неработещата въжена железопътна линия Angels Flight, като се почита злополука с Леон Прапорт и неговата ранена вдовица Лола.[3][4]:с. 125 Той е правил реквиеми за диви животни, включително за калифорнийския кафяв пеликан на плато на плаж, където е паднало животното.[5]

Уудард е известен със своите реплики на Dreamachine, лек психоактивен фенер, изложен в музеите на изкуството по целия свят. В Германия и Непал той е известен с участието си в литературното списание Der Freund, включително писанията за кармата между видовете, съзнанието на растенията и парагвайското селище Нуева Германия.[6]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Уудард е учил в The New School for Social Research и Калифорнийски университет, Санта Барбара.

Нуева Германия

[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. Уудард е избран за съветник в Juniper Hills (окръг Лос Анджелис), Калифорния. В това си качество той предлага изграждането на междуградски отношения с Нуева Германия, Парагвай. За да ускори плана си, Уудард пътува до някогашното вегетарианско/феминистко утопично място и се среща с общинското ръководство. След първоначалното посещение той избира да не се изграждат отношения, но вместо това открива обект за изследване за по-късните си трудове. Това, което го интересува особено много, са трансхуманните идеи на спекулативния плановик Рихард Вагнер и Елизабет Фьостер-Ницше, която заедно със съпруга си Бернхард Фьостер основават и заживяват в колония между 1886 и 1889 г.

Уудард и Бъроуз с Dreamachine, около 1997 г.[7]:с. 98–101

От 2004 до 2006 г. Уудард ръководи многобройни експедиции до Нуева Германия, спечелвайки подкрепа от тогавашния вицепрезидент на САЩ Дик Чейни.[8] През 2011 г. Уудард дава на швейцарския писател Кристиан Крахт разрешение да публикува дълга лична кореспонденция, до голяма степен свързана с Нуева Германия,[9]:с. 113–138 в два тома от издателството Wehrhahn Verlag на университета в Хановер.[10]:с. 180–189 От обмена на писма, от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг казват: „[Уудард и Крехт] заличават границата между живота и изкуството.“[11] От Дер Шпигел смятат, че първата книга, Five Years, том. 1,[12] е „духовна подготвителна работа“ за следващия роман на Крахт Imperium.[13]

Според Андрю Маккан, „Крахт придружава Уудард на пътуване до онова, което е останало от мястото, където живеят потомците на първите заселници [в] драстично влошена среда. Както разкрива кореспонденцията, Крахт принуждава Уудард, за да поощри културния профил на обществото и да изгради оперната къща Bayreuth на мястото на семейната резиденция на Елизабет Фьостер-Ницше“.[14][б. 1] През последните години Нуева Германия се е превърнала в по-интересна дестинация—легло за спане и закуска, както и импровизиран исторически музей.

Dreamachine

[редактиране | редактиране на кода]

От 1989 до 2007 година Уудард създава копия на Dreamachine—стробоскопичен инструмент,[15][16] създаден от Brion Gysin и Ian Sommerville, който включва отворен цилиндър, изработен от мед или хартия, въртящ се около електрическа лампа—когато се наблюдава със затворени очи машината може да предизвика мисловни нарушения сравними с наркотична интоксикация или сънуване.[17][б. 2]

След като допринася за Dreamachine за LACMA визуалната ретроспективна Ports of Entry[18][19] на Уилям С. Бъроуз през 1996 г., Уудард се сприятелява с автора и му представя „Бохемски модел“ (хартия) на Dreamachine за неговия 83-ти и последен рожден ден.[20][21]:с. 23 Сотбис продават на аукцион бившата машина на частен колекционер през 2002 г., а последният остава с удължен заем от Burroughs estate в Spencer Museum of Art.[22]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Швейцарският класически филолог Томас Шмид приписва епистоларния глас на Уудард на фигура в новела от Томас Пинчън.
  2. ↑ През 1990 г. Уудард създава функционална психоактивна машина – Feraliminal Lycanthropizer, чиито ефекти се смятат за противоположни на тези на Dreamachine.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Carpenter, S., In Concert at a Killer's Death, Лос Анджелис Таймс, 9 май 2001 г.
  2. ↑ Rapping, A., Портрет на Уудард (Сиатъл: Гети имиджис, 2001).
  3. ↑ Reich, K., „Family to Sue City, Firms Over Angels Flight Death“, Лос Анджелис Таймс, 16 март 2001 г.
  4. ↑ Dawson, J., Los Angeles' Angels Flight (Маунт Плезант, Южна Каролина: Издателство Аркадия, 2008), с. 125.
  5. ↑ Manzer, T., „Pelican's Goodbye is a Sad Song“, Натиснете-Телеграма, 2 октомври 1998 г.
  6. ↑ Carozzi, I., „La storia di Nueva Germania“, Il Post, 13 октомври 2011 r.
  7. ↑ Chandarlapaty, R., „Woodard and Renewed Intellectual Possibilities“, в Seeing the Beat Generation (Jefferson, NC, САЩ: McFarland & Company, 2019), c. 98–101.
  8. ↑ Epstein, J., „Rebuilding a Home in the Jungle“ Архив на оригинала от 2016-10-09 в Wayback Machine., Сан Франциско Кроникъл, 13 март 2005 г.
  9. ↑ Schröter, J., „Interpretive Problems with Author, Self-Fashioning and Narrator“, в Birke, Köppe, редактори, Author and Narrator (Берлин: De Gruyter, 2015), с. 113–138.
  10. ↑ Уудард, Д., „In Media Res“, 032c, лято 2011, с. 180–189.
  11. ↑ Link, M., „Wie der Gin zum Tonic“, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, 9 ноември 2011 г.
  12. ↑ Kracht, C., & Уудард, Five Years (Хановер: Wehrhahn Verlag, 2011).
  13. ↑ Diez, G., „Die Methode Kracht“, Дер Шпигел, 13 февруари 2012 г.
  14. ↑ McCann, A. L., „Allegory and the German (Half) Century“ Архив на оригинала от 2016-10-09 в Wayback Machine., Sydney Review of Books, 28 август 2015 г.
  15. ↑ Allen, M., „Décor by Timothy Leary“, Ню Йорк Таймс, 20 януари 2005 г.
  16. ↑ Stirt, J. A., „Brion Gysin's Dreamachine—still legal, but not for long“, bookofjoe, 28 януари 2005 г.
  17. ↑ Уудард, програмни бележки, Program, Берлин, Ноември 2006 г.
  18. ↑ Knight, C., „The Art of Randomness“, Лос Анджелис Таймс, 1 август 1996 г.
  19. ↑ Bolles, D., „Dream Weaver“, LA Weekly, 26 юли—1 август 1996 г.
  20. ↑ Посолство на Съединените щати, Прага, „Literární večer s diskusí“, октомври 2014 г.
  21. ↑ Уудард, „Burroughs und der Steinbock“, Schweizer Monat, март 2014 г., с. 23.
  22. ↑ Spencer Museum of Art, Dreamachine, Университет на Канзас.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Дейвид Уудард.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата David Woodard в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дейвид_Уудард&oldid=12383726“.