Дели Юнус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дели Юнус
Deliyunus
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Истанбул
Надм. височина 74 m
Население ? души (2009)

Дели Юнус или Делиюнус (на турски: Deliyunus) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Истанбул.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира северно от Чаталджа, близо до южния бряг на езерото Деркос (Дурусу гьол).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Дели Юнус е българско село в Османската империя.[1] Заселено е от българи дошли от Чирпан и Чирпанско, Котел, Копривщица, Софийско.[2] Според Анастас Разбойников жителите на Делиюнус са се преселили от Пловдивско по „кърджалийско време“.[3] В 1830 година то има 70 български къщи, в 1878 - 110, а в 1912 – 180.[4]

През 1908 година в селото функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дели Юнус са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Българското население на Дели Юнус се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците (23 семейства) са настанени в село Архиянли,[7] а други в град Фере, Дедеагачка околия.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дели Юнус
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Костадинов (Константинов, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, 2 рота на 4 битолска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Иванов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.300.
  2. Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV — XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
  3. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 85.
  4. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 345.
  5. История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 239.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.841.
  7. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 280.
  8. Милетич, Л. Разорението на тракийските българи през 1913 г. (фототипно издание), С., 2003, с.314. ISBN 954-9308-14-6
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.363.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.287.