Делфин (музикант)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Делфин

Роден
Андрей Лисиков
Музикална кариера
Стил алтернативен рок, инди рок, трип хоп, хип хоп, пост пънк, електронна музика
Инструменти барабани, клавишни
Активност 1989 –
Свързани изпълнители Мальчишник
Дубовый Гаайъ
Мишины Дельфины

Уебсайт www.dolphinmusic.ru
Делфин в Общомедия

Андрей Лисиков, известен с псевдонима си Делфин е руски поет и музикант. В творчеството си съчетава елементи от стиловете рок, хип хоп и електронна музика. Бил е участник в групите Мальчишник, Дубовый Гаайъ и Мишины Дельфины, а от 1997 г. е самостоятелен артист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1971 г. Започва кариерата си като танцьор, като се занимава с брейк денс[1], а паралелно работи като търговец. През зимата на 1989 г. с Ханс Холман създават групата Дубовый Гаайъ. Групата основно засяга теми като самоубийството, употребата на наркотици и смъртта. С Делфин в състава си издава 4 албума, най-известните от които са „Stop Killing Dolphins“ (1992) и "Синяя лирика №2". Въпреки това, групата рядко изнася концерти и през 1991 г. Делфин става част и от рап групата Мальчишник. Мальчишник добива популярност благодарение на албума "Поговорим о сексе", тъй като сексът в СССР години наред е бил тема-табу.[2]

През 1996 г. с Михаил Войнов създават "Мишины дельфины", но формацията изнася само един концерт. Следващата година Делфин започва самостоятелна кариера, като дебютният му албум се нарича "Не в фокусе". В хит се превръща песента "Дилер", към която е заснет и клип. През 1999 г. излиза вторият му албум "Глубина резкости", а руската версия на MTV ротира клиповете на "Дилер" и "Я буду жить", благодарение на което популярността на Лисиков нараства. Своя най-голям успех постига с албума "Звезда" от 2004 г., а в хитове се превръщат песните "Глаза", "Романс", "Серебро" и "Весна".

През 2006 г. записва песента "Или я" за филма "Жест".

През 2007 г. издава албума "Юность", в който участва китаристът Павел Додонов. В седмия албум на Делфин "Существо" за първи път отсъстват речетативи.[3]

През 2014 г. издава дебютната си стихосбирка, озаглавена "Андрей Лысиков". Същата година излиза и албумът му "Андрей". През октомври 2016 г. издава албума "Она".

През 2018 г. излиза десетият албум на Делфин "442", в който музикантът залага на по-тежък звук и социални текстове. Сингълът "502" е определян като "зъл и политически".[4] Самият Лисиков определя албума "в никакъв случай като участие в тези процеси, а по-скоро като раздразнен коментар за случващото се".[5]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

С Мальчишник[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – «Секс без перерыва»
  • 1991 – «Поговорим о сексе»
  • 1993 – «Мисс большая грудь»
  • 1994 – «Кегли»

С Дубовый Гаайъ[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993 – «Stop Killing Dolphins»
  • 1993 – «Синяя лирика № 2»

С Мишины дельфины[редактиране | редактиране на кода]

  • 1997 – «Игрушки»

Самостоятелно[редактиране | редактиране на кода]

  • 1997 – «Не в фокусе»
  • 1999 – «Глубина резкости»
  • 2000 – «Плавники»
  • 2001 – «Ткани»
  • 2004 – «Звезда»
  • 2007 – «Юность»
  • 2011 – «Существо»
  • 2014 – «Андрей»
  • 2016 – «Она»
  • 2018 – „442“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]