Александър Маршал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Маршал
Александр Витальевич Миньков
Александър Маршал
Александър Маршал
Информация
Роден
Александър Минков
7 юни 1957 г. (62 г.)
Стил поп рок, хард рок, глем метъл, авторска песен, шансон
Инструменти бас китара
Глас баритон
Активност 1980 -
Музикален издател Мистерия звука, Союз Продакшн
Свързани изпълнители Цветя, Gorky Park, Николай Носков
Уебсайт www.amarshal.ru
Александър Маршал в Общомедия

Александър Маршал (Александър Виталиевич Минков) (на руски: Александр Маршал (Александр Витальевич Миньков)) е руски рок и авторски певец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Минков е роден на 7 юни 1957 г. в град Кореновск в семейството на военен летец. Учи в музикално училище в клас по пиано. Средно образование завършва в град Салск.

През 1974 г. постъпва в Ставрополското висше воено-авиационно училище. Тук получава прозвището си Александър Маршал. Две години се обучава за щурман. Напуска училището и завършва военната си служба в рота за химическа защита.

Привърженик е на футболния отбор ПФК ЦСКА (Москва).[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Жени се три пъти и има две деца Полина и Артьом. 

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Работи последователно като спасител, музикант в ресторант и механик в атракцион. Музикалната си кариера започва в Москва през 1980 г. в рок-групата Цветя. От 1987 г. е бас китарист на група „Горки Парк“. Участва в турне в САЩ, което продължава пет години. Групата получава известност след участие в Don King Show и първият си албум Gorky Park. На концертите използват костюми с елементи на руски народни носии. При втория албум „Moscow Calling“ е солист на групата.

От 1999 г. преминава към солова музикална кариера. Издава първия си албум „Может быть“ през 1998 г. Военната тема заема особено място в неговото творчество и издава седем албума с военни песни.

Член е на обществения съвет при Министерството на отбраната на Руската федерация. Водещ на телевизионната програма „Армейски легенди“. Член на обществения съвет по транспорта при правителството на град Москва. от 2011 г.

През 2017 г. след пътуване до Крим в Украйна е включена в „черния списък“ уебсайт „Миротворец“ за „незаконно преминаване на държавната граница“

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Ветерански кръст“ II ст.
  • Медал на НАТО
  • Медал „Благоверен Велик княз Александър Невски“
  • Юбилеен медал за съдействие и помощ на обществения фонд „Бойно братство“
  • Медал „Свети Георги Победоносец“
  • Почетен академик на Академията по проблемите на сигурността, отбраната и правния ред
  • Три пъти е лауреат на премията на Руското радио „Златен грамофон“
  • Заслужил артист на Руската федерация (2007).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Видеоклипове[редактиране | редактиране на кода]

Видеоклип Премиера Албум
Орёл 1998 Может быть
Ливень 1999 Может быть
Погоди, постой 1999 Может быть
Отпускаю 2000 Там, где я не был
Небо 2000 Там, где я не был
Белый пепел 2001 Белый пепел
Кто мы? 2001 Белый пепел
Я живу в раю 2002
Я тебя никогда не забуду 2002
Летят журавли 2005 Летят журавли
Снилось мне 2006 Или так
9 рота 2006 Или так
Отдохни 2006 Или так
Мужской сезон 2006 Или так
Песня о десанте 2007 Парусник
Музей имени тебя 2007 Парусник
Поздно 2010 Обернись
Порочен тобой (дует с Наташа Корольова) 2014
Я буду помнить всё 2016
Мы вернёмся домой 2017
Отключи (дует с Емин Агаларов) 2017
Живите для живых (дует с Мали) 2018

Музикални изяви[редактиране | редактиране на кода]

Участия в концерти[редактиране | редактиране на кода]

  • 6 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Белый пепел“
  • Песен на годината 2003 – изп. „Я тебя никогда не забуду“ (дует с Ариана)
  • 8 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Я тебя никогда не забуду (Романс)“ (дует с Ариана)
  • Песен на годината 2004 – изп. „Снилось мне“
  • Новата вълна 2012 – изп. „Hotel California
  • 20 години радиостанция „Авторадио 20 лет! Лучшее“ – изп. „Ты есть“
  • Новата вълна 2013 – изп. „Аэропорты“ (дует с Николай Носков)
  • Несиня светлина 2013 – изп. „Курю“ (дует с певица Мали)
  • Концерът „О чём еще поют мужчины“ 2014 – изп. „Люди встречаются“ (дует с Александър Буйнов)
  • 20 юбилейна награда „Златен грамофон“ – изп. „Белый пепел“
  • Новата вълна 2015 – изп. „Порочен я тобой“ (дует с Наташа Корольова)
  • 80 години на войските във въздуха – изп. „От героев былых времён“
  • 320-годишнината на Военноморските сили – изп. „Океан“
  • Несиня светлина 2017 – изп. „Зеркала“ (дует с Анастасия Макеева)
  • Концерът на Наташа Корольова „Магия Л“ – изп. „Порочен тобой“ (дует с Наташа Корольова)
  • Концерът на Деня на защитника на Отечеството 2017 – изп. „Океан“
  • Концерът на Деня на победата 2017 – изп. „Баллада о бомбере“
  • Ден на семейството, любов и вярност 2017 – изп. „Эхо любви“ (дует с Мария Воронова)
  • 22 годишни награда „Златен грамофон“ – изп. „Мы вернёмся домой“
  • Своя колея 2018 – изп. „Парус“ (трио с Александър Скляр, Денис Майданов), „Посвящение Владимиру Высоцкому“

Участия в телевизионни и празнични музикални програми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Коледни срещи на Алла Пугачова 2002“ – изп. „Начинай сначала“, „Наши души“
  • „Собственост на Република: 70-те (част 1)“ – изп. „Эхо любви“
  • „Собственост на Република: градски песни“ – изп. „Тот, кто раньше с нею был“
  • „Собственост на Република: 60-те (част 2)“ – изп. „Песня о друге“
  • „Собственост на Република: първи финал“ – изп. „Эхо любви“
  • „Собственост на Република: Юрий Антонов“ – изп. „Крыша дома твоего“
  • „Оливе-шоу 2011“ – изп. „Как упоительны в России вечера“ (дует с Валерия)
  • „Собственост на Република: Максим Дунаевски“ – изп. „Непогода“
  • „Собственост на Република: Леонид Агутин“ – изп. „Аэропорты“ (дует с Валери Меладзе)
  • „Собственост на Република: Йосиф Кобзон“ – „За того парня“, „Песня остаётся с человеком“ (с всички страни)
  • „Собственост на Република: Роберт Рождественский“ – изп. „Эхо любви“ (дует с Зара)
  • „Собственост на Република: Михаил Танич“ – изп. „Идёт солдат по городу“ (трио с Лев Лешченко и Александър Буйнов)
  • „Собственост на Република: Игор Талков“ – изп. „Россия“
  • „Собственост на Република: Лев Лешченко“ – изп. „За того парня“
  • „Собственост на Република: Андрей Дементев“ – изп. „Письмо отца“
  • „Собственост на Република: Марк Бернес“ – изп. „Три года ты мне снилась“ (дует с Жасмин), „Я люблю тебя жизнь“ (с всички страни)
  • „Собственост на Република: Жо Дасен“ – изп. „L'été Indien / Бабье лето“
  • „Собственост на Република: Александър Розембаум“ – изп. „Вещая судьба“
  • „На живо Нова година“ – изп. „Если у вас нет тёти“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Маршал, Александр “ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.