Николай Носков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Носков
Николай Носков, 2009 г.
Николай Носков, 2009 г.
Информация
Роден
Николай Иванович Носков
12 януари 1956 г. (62 г.)
Националност СССР
Русия
Стил прогресив рок, нова вълна, хард рок, глем метъл, поп музика, психеделичен рок, арт рок, симфоничен рок, романс, попфолк, фолклор, синеок соул, денс рок, синтипоп, ритъм енд блус
Професии мултиинструменталист,
певец, композитор
Инструменти вокалист, китара, пиано, барабани, тромпет
Глас баритон
Активни години 1981 – понастоящем
Музикален издател NOX Music, Мистерия звука, ХОФА, Креатъв Медия, Николай Носков Продакшън, Пайнер (България)
Свързани изпълнители Горки Парк
Награди Златен грамофон, Заслужил артист на Руската федерация
Деца дъщеря Катерина
Уебсайт nnoskov.ru
Николай Носков в Общомедия

Никола̀й Ива̀нович Носко̀в (12 януари 1956 г., Гжатск) е руски музикант, певец, композитор. Петкратен притежател на наградата „Златен грамофон“. Заслужил артист на Руската федерация

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Носков е роден на 12 януари 1956 г. в град Гжатск Смоленска област (днес Гагарин) в работническо семейство. Баща му, Иван Александрович Носков, по произход е циганин, работил е в месокомбинат. Майка му, Екатерина Константиновна Носкова, е била доячка, работила е и в строителството. Освен Николай, в семейството има още четири деца.

Когато Николай навършва 8 години, семейството се преселва в град Череповец. От детството си Николай участва в самодейни колективи. На 14 години получава първата си награда за най-добър певец на конкурс на Северозападния регион.

Професионално музикално образование той няма. Сам се научава да свири на пиано, китара и барабани, а по време на службата си във Въоръжени сили на СССР свири на тромпет[1].

През 1978 г. Николай се жени за приятелката си Марина[2]. През 1991 г. се ражда дъщеря им Катерина.

През 2015 г. му се ражда внучка – Мирослава[3]. През 2017 г. му се ражда втора внучка[4]

Неговото любимо хоби е грънчарството[5] и да пътуват по света.

Той е вегетарианец[6][7]

През 2017 г. Николай е в болница със съсирек в района на шийните прешлени[8][9].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Николай Носков участва в съвместни проекти с много руски и чужди композитори и музиканти, в това число Александър Зацепин и Едуард Артемиев.

От 1981 г. Носков участва в ансамбъл „Москва“, с който през 1982 г., като лидер вокалист и китарист, под диригентството на Давид Тухманов, записва албума „НЛО“ на фирмата „Мелодия“.

От пролетта на 1984 г. Николай Носков работи основно като солист на ансамбъла „Поющие сердца“ под ръководството на Виктор Векщейн. През 1985 г. се пробва на мястото на вокалист към бъдещата група „Ария“.

През 1987 г. изпълнява няколко песни във музикалните филми „Островът на загиналите кораби“ и „Тя с метла, той с черна шапка“.

От 1987 г. работи в групата „Горки Парк“ като вокалист и композитор.

Носков записва песни, изпълнени в дует с майсторите на рока Джон Бон Джоуви и Клаус Майне („Scorpions“) съответно през 1989 и 1990 г.

Песента му „Bang“ заема първите места в хит парадите на радиостанциите в САЩ, а в Скандинавия я признават за песен на годината. Видеоклипът на тази песен се издига до 3-то място в чартовете на MTV. Албумът „Gorky Park“ през 1989 г. заема 81-во място в списъка от двестате най-популярни албума списание „Billboard“, а в Дания е признат за „златен“ по продажби.

В началото на 1990-те Носков напуска „Горки Парк“, а през 1993 г. започва солова кариера, създавайки групата „Николай“. С нея през 1994 г. той записва албума „Mother Russia“ на английски език, който обаче не получава признание нито в Русия, нито в чужбина[10].

През 1996 г. започва неговото сътрудничество с продуцента Йосиф Пригожин, което продължава 4 години.

През 1998 г. издава дебютния си албум „Блажь“, някои песни от който (Солнце, Мой друг, Дай мне шанс, Лунный танец, Я не модный и Ты не сахар) са изпети в жанра синти-поп, ритъм енд блус и денс-рок.

През 1999 г. издава албума „Стёкла и бетон“, някои песни от който (Снег, Стёкла и бетон, Я твой DJ, Как прекрасен мир, Я тебя прошу, Узнать тебя) са от жанра денс-рок и трип-хоп.

През 2000 г. издава албума „Дышу тишиной“, а песента „Это здорово“ се превръща във визитна картичка на певеца и е най-големият му златен хит. През същата година се състои концерт-промоция на албума в Държавния кремълски дворец, сред гостите са звезди като Йосиф Кобзон, Паскал, Александър Маршал, Валери ДиДюЛя, Алла Пугачова, Филип Киркоров, Мурат Насиров, Кристина Орбакайте и продуцентът му Йосиф Пригожин.

През 2001 г. издава концертен албум „Лучшие песни в сопровождении симфонического оркестра“. През същата година участва в новогодишна телефилм „Стари песни за най-важното. Послепис“ с песента на Валери ЛеонтиевДельтаплан[11].

През 2002 г. основава фондация за подкрепа на етническата музика „Дикий мёд“.

През 2003 г. представя концерт на име „Ра-Дуга“ в Държавния кремълски дворец.

През 2006 г. издава албума „По пояс в небе“. Някои песни от този албум са с ориенталски мотиви, част от музиката се изпълнява на башкирска тръстикова флейта курай. През същата година се състои концерт-промоция на албума и 50-та му годишнина и 25-години творческа дейност, в Държавния кремълски дворец на който той изпява песента в дует с Надежда Бабкина, Сергей Мазаев и група Моральный кодекс, Горки Парк и нейния дългогодишен приятел, китариста Алексей Белов. През тази година участва в проекта „Две звезди“, той пее с популярния телевизионен водещ Екатерина Стриженова, след три епизода, той се разболява, вместо това беше заменен от друг певец Александър Малинин[12].

През 2009 г. представя концерт в Лужники и ГЦКЗ „Россия“, където изпълнява песни по стихове поети от Сребърен век[13]

През 2011 г. изпълнява песента „Мелодия“ в музикалното ТВ шоу „Собственост на Република“, която печели първо място в окончателната програма. През същата година е концертът „Это здорово“ по случай 55-та му годишнина и 30 години творческа дейност, на който той изпява песента в дует с певицата Пелагея, певец Владимир Пресняков и нейния дългогодишен приятел, китариста на Горки Парк Алексей Белов. На същия концерт той представя своя струнен квартет „Magnetic Fantasy“. Албумът „Оно того стоит“, който записва за първи път от пет години, не се освобождава.

През 2012 г. записва и издава албума „Без названия“ в Германия, производител е студиото Horst Schnebel[14]. През същата година е концертът „Я улыбаюсь“, на който той изпява в дует с певицата Полина Гагарина.

През 2014 г. участва като член на журито на телевизионното шоу превъплъщение „Голяма промяна“, двойно дует с участниците, които пяха в неговия образ. През същата година е концертът „Трилогия“, която се проведе в три действия. През тази година участва като участник телешоу „Живой звук“.

През 2015 г. участва като ментор в риалити шоуто „Главная сцена“, руския аналог на българското предаване X Factor, но след четири епизоди той се отказва от участие.

На 14 октомври 2016 г. певецът отбеляза 60-ата си годишнина и 35 години на музикалната сцена със самостоятелен концерт в Крокус Сити Хоул с участието на симфоничния оркестър на МВР, хора на Сретенския манастир и певеца Александър Иванов[15]. Една седмица преди концерта издава колекция от песни „The Best“.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми в състава на групи Москва[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми в състава на групи Гран-при[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми в състава на групи Горки Парк[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми в състава на групи Николай[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Други албуми[редактиране | редактиране на кода]

Съавтор на Николай Носков е поетът Алексей Чуланский (текстове на песните „Дай мне шанс“, „Снег“, „Мой друг“, „Солнце“ и много други).

Награди, премии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1992 – награда „Профи“
  • 1996 – награда „Златен грамофон“ за песента „Я не модный“
  • 1998 – награда „Златен грамофон“ за песента „Я тебя люблю“
  • 1999 – награда „Овация“ в номинацията за „Солист на годината“[19]
  • 1999 – награда „Златен грамофон“ за песента „Паранойя“
  • 1999 – Медал на МВР „За службу на Кавказе“
  • 1999 – Медал на Министерството на отбраната „За укрепление боевого содружества“
  • 1999 – Медал „Ревнителю русской словесности“ на обществото на пушкинистите
  • 2000 – награда „Златен грамофон“ за песента „Это здорово“
  • 2004 – Медал „За содействие МВД России“
  • 2006 – Медал „За благородные дела во славу отечества“
  • 2009 – награда на Федерална служба за сигурност в номинацията „Музикално изкуство“ за изпълнението на песента „Павшим друзьям“.
  • 2015 – награда „Златен грамофон“ за песента „Это здорово“ (юбилейна 20-та награда)
  • 2018 – Заслужил артист на Руската федерация.[20].[21][22]

Златен грамофон[редактиране | редактиране на кода]

Година Номинирано произведение Категория Резултат
1996 Я не модный Песен Победа
1998 Я тебя люблю
1999 Паранойя
2000 Это здорово
2015

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай НОСКОВ – фото, биография, persona.rin.ru.
  2. Российские СМИ: Николай Носков расстался с женой незадолго до госпитализации, Woman.ru.
  3. Николай Носков стал дедушкой, www.mk.ru.
  4. Николай Носков опять дедушка, argumenti.ru, 27 декабря 2017.
  5. Николай Носков облечени фен
  6. Николай Носков: „Формат на телевидении – узкий психологический коридор, если твоя музыка шире назначенного, то она становится запрещенной. Моя как раз относится к неформату“, cherinfo.ru.
  7. Николай Носков мяса не ест, а кровь пьет!, rusradio.ru.
  8. Певец Николай Носков попал в больницу из-за тромба, rg.ru.
  9. Николай Носков что с ним случилось, чем болен, новости: Николаю была проведена экстренная операция, therussiantimes.com.
  10. Николай Носков отвечает на вопросы радиостанции MIX 102.7, rus.delfi.lv.
  11. Николай Носков: Когда есть оркестр, возвращаться к дисторшену странно
  12. Николай Носков: „Първият канал е ме изхвърля“, newsmuz.com.
  13. НИКОЛАЙ НОСКОВ ВОЗРОДИТ СЕРЕБРЯНЫЙ ВЕК БАЛЛАДАМИ ГУМИЛЕВА, intermedia.ru.
  14. Николай Носков во Владивостоке: «На вершине Гималаев меня ждала надпись „Thank you“, vl.aif.ru.
  15. Николай Носков покажет юбилейное шоу „6:0“, intermedia.ru.
  16. Николай Носков: Новый альбом звучит жёстче и агрессивнее, rg.ru.
  17. Работая пять лет над альбомом, Николай Носков считает, что „Оно того стоит“, newsmuz.com.
  18. Николай Носков записывает „промежуточный“ альбом, newsmuz.com.
  19. Николай Носков във vokrug.tv
  20. Указ Президента Российской Федерации от 1 июля 2018 года № 431 „О награждении государственными наградами Российской Федерации“
  21. [1]
  22. Носков не знал о присвоении звания заслуженного артиста

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за