Лев Лешченко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лев Лешченко
Лев Лещенко
руски певец

Роден

Образование Руска академия за театрално изкуство
Награди За заслуги към Отечеството II степен (2012)
За заслуги към Отечеството I степен (2017)
Музикална кариера
Стил естрадна музика
Инструменти вокал
Глас баритон
Активност от 1959 г.

Уебсайт www.leschenko.ru
Лев Лешченко в Общомедия

Лев Валеря̀нович Лѐшченко (на руски: Лев Валерья́нович Ле́щенко) е руски певец, народен артист на РСФСР (1983). Певческият му глас е бас-баритон[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 февруари 1942 в Москва. Баща му е Валериян Андреевич Лешченко (1904 – 2004) – кадрови офицер, воювал под Москва. За участието си във Втората световна война и военната си служба след това е награждаван с много ордени и медали. Майка му е Клавдия Петровна Лешченко (1915 – 1943).

През септември 1964 става студент в Руската академия за театрално изкуство. През същата година започва работа в „Москонцерт“.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1971 – „Не плачь, девчонка“ (Мелодия, 33Д-00030487-8)
  • 1974 – „Талая вода“ (Мелодия, ГД 0003923 – 4)
  • 1975 – „Лев Лещенко“ (Мелодия, 33С60-04759-60)
  • 1975 – „Песни Юрия Саульского“ (Мелодия, Г62-04957-8)
  • 1976 – „Песни советских композиторов“ (Мелодия, 33С62-06921-22)
  • 1976 – „Лев Лещенко“ (Мелодия, 33С60-07891-2)
  • 1979 – „Лев Лещенко“ (Мелодия, С62-12343-44)
  • 1980 – „Притяжение Земли“ (Мелодия)
  • 1981 – „Родительский дом“ (Мелодия, С60-16769-70)
  • 1983 – „В кругу друзей“ (Мелодия, С60-20109-002)
  • 1987 – „Что-нибудь для души“ (Мелодия, C60-25581-007)
  • 1989 – „Любимая. Песни Вячеслава Ровного“ (Мелодия, C62-27851-009)
  • 1992 – „Белый цвет черёмухи“ (Russian Disc, R60 01827R60 01827) – песни Андрея Никольского
  • 1994 – „Для вас поёт Лев Лещенко“ (Apex Records, сборен)
  • 1996 – „Аромат любви“ (Союз, SZCD 0521 – 96)
  • 1996 – „Воспоминания“ (2 CD) (Союз, SZCD-0634-96, сборен)
  • 1999 – „Мир грёз“ (ОРТ-Рекордс, ОРТ CD 0043 – 99)
  • 2001 – „Простой мотив“ (Монолит, сборник)
  • 2002 – „Лучшее“ (Звёзды Советской эстрады) (CD Land Group, CDLREC-005, сборен)
  • 2004 – „Любовное настроение“ (Никитин, сборен)
  • 2004 – „Песня на двоих“ – песни Вячеслава Добрынина
  • 2004 – „Территория любви“ (Квадро-Диск, KTL04-015)
  • 2006 – „Будь счастлива“ (Квадро-Диск, KTL06-461)
  • 2007 – „Имена на все времена. Соловьиная роща“ (Квадро-Диск, сборен)
  • 2009 – „Песни Александры Пахмутовой и Николая Добронравова“
  • 2014 – „Юбилейное издание. Неизвестные песни“
  • 2015 – „Я тебе подарю“
  • 2017 – „Я встречи ждал“
  • 2018 – „Моя последняя любовь“
  • 2018 – „Создан для тебя“

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 – Путь в „Сатурн“
  • 1967 – „Софья Перовская“»
  • 1979 – „Бабушки надвое сказали…“
  • 1995 – „Старые песни о главном“ – дачник
  • 1997 – „Старые песни о главном-3“ – диктор на програма „Время“
  • 1998 – „Военно-полевой романс“
  • 1998 – „Обреченная стать звездой“ – телевизионен сериал

Награды и звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ III степен (1 февруари 2007) – за голям принос в развитието на естрадното изкуство и многогодишна творческа дейност[2]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ IV степен (31 януари 2002) – за многогодишна плодотворна дейност в областта на културата и изкуството, голям принос в укрепване на дружбата и сътрудничеството между народите[3]
  • Орден „Знак Почёта“ (1985)
  • Орден Дружбы народов (1980)
  • Народен артист на РСФСР (1983)
  • Победитель IV Всесоюзного конкурса артистов эстрады (1970)
  • Лауреат на конкурса „Златен Орфей“ (България, 1972)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Предаването „Дитирамб“ на радио „Эхо Москвы“ 30.08.2009
  2. Указ на Президента на Руската федерация от 1 февруари 2007 г. № 121
  3. Указ на Президента на РФ от 31 януари 2002 г. № 116

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]