Дерек енд Доминос
| „Дерек енд Доминос“ Derek and the Dominos | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| От | Лондон, Великобритания |
| Създаване |  Ню Йорк, САЩ |
| Стил | Блус рок |
| Активност | 1970 – 1971 |
| Свързани изпълнители | Дилейни енд Бони, Дуейн Олман |
| Членове | Ерик Клептън Боби Уитлок Карл Радъл Джим Гордън |
| „Дерек енд Доминос“ в Общомедия | |
„Дерек енд Доминос“ (на английски: Derek and the Dominos) е британска блус рок музикална група, просъществувала за кратко през 1970 – 1971 година.
Групата е основана от китариста и певец Ерик Клептън, заедно с Боби Уитлок (клавишни), Карл Радъл (бас китара) и Джим Гордън (ударни). Преди това четиримата свирят заедно в групата Дилейни и Бони.
Дерек енд Доминос издават само един студиен албум, Layla and Other Assorted Love Songs, значителен принос към който има и Дуейн Олман, китарист от групата Олман Брадърс Бенд. Албумът е посрещнат добре от критиката, но първоначално няма търговски успех. Едва през 1972 година, когато групата вече се е разпаднала, сингълът Layla постига успех в класациите. Layla and Other Assorted Love Songs често е определян като най-голямото постижение в кариерата на Ерик Клептън.
История
[редактиране | редактиране на кода]Възникване
[редактиране | редактиране на кода]
„Дерек енд Доминос“ се появява заради участието на нейните четирима членове в американско турне на соул групата „Дилейни енд Бони“.[1] То е организирано около дуета на Дилейни и Бони Брамлет с променлив ансамбъл от поддържащи музиканти. През лятото на 1969 година сред тях е „Блайнд Фейт“, просъществувалата за кратко супергрупа на Ерик Клептън и Стив Уинуд. Клептън харесва относителната анонимност, която има с шоуто на „Дилейни енд Бони“, след свръхентусиазма на феновете, докато има собствена група.[2][3]
Заедно с бъдещите участници в „Дерек енд Доминос“ Боби Уитлок, Карл Радъл и Джим Гордън,[1] Клептън участва в турнето на „Дилейни енд Бони“ в Европа и Съединените щати между ноември 1969 година и март 1970 година.[4] Освен това цялата група му акомпанира в записания по това време негов дебютен солов албум Eric Clapton.[5][6][7] По това време няколко музиканти напускат шоуто, заради финансови противоречия.[6] Уитлок, припомняйки си трудностите с „Дилейни и Бони“, отбелязва честите караници между двамата и описва Дилейни като взискателен ръководител, подобно на Джеймс Браун.[8] Сред напусналите са Гордън и Радъл, които се присъединяват към турнето на Джо Кокър, но Уитлок остава с „Дилейни енд Бони“ още известно време.[6]
През април 1970 година по предложение на своя приятел Стив Кропър Уитлок отива в Англия, за да посети Клептън.[9][10] Той се настанява в дома на Клептън в графство Съри, където двамата правят продължителни джем сешъни и започват да пишат голяма част от бъдещия репертоар на „Доминос“.[7] Много от новите песни отразяват засилващото се увлечение на Клептън по Пати Бойд,[11][12] съпругата на близкия му приятел Джордж Харисън,[7][13] който също свири с Клептън в европейското турне на „Дилейни енд Бони“ през декември 1969 година.[14]
Малко след пристигането на Уитлок двамата с Клептън решават да създадат нова група[15] и се свързват с Радъл и Гордън в Съединените щати. Първият им избор за барабанист е Джим Келтнър, но той е ангажиран със записи с джаз китариста Габор Сабо.[6][15] Гордън, от друга страна, е поканен да отиде в Лондон за записите на първия солов албум на Джордж Харисън след разделянето на „Бийтълс“ All Things Must Pass.[6] През май Клептън, Уитлок и Гордън се събират в Лондон за записи на певицата Пи Пи Арнолд,[16] а след това са акомпаниращата група за основната част от албума на Харисън.[17]
Концертен дебют
[редактиране | редактиране на кода]Записи с Фил Спектър и лятно турне
[редактиране | редактиране на кода]Записи на Layla...
[редактиране | редактиране на кода]Концерти в края на годината и издаване на албума
[редактиране | редактиране на кода]Разпадане
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ruhlmann 2014.
- ↑ Fireside/Rolling Stone Press 1995, с. 88, 183, 254.
- ↑ Santoro 1995, с. 62.
- ↑ Whitlock 2010, с. 52, 60.
- ↑ Reid 2006, с. xiii, 29.
- ↑ а б в г д Shapiro 2001.
- ↑ а б в Sutcliffe 2011.
- ↑ Santoro 1995, с. 63.
- ↑ Whitlock 2010, с. 65.
- ↑ Harris 2001, с. 70.
- ↑ Williamson 2006.
- ↑ Murray 2011.
- ↑ Evans 2011.
- ↑ Clayson 2003, с. 275 – 279.
- ↑ а б Whitlock 2010, с. 73.
- ↑ Harris 2001, с. 72.
- ↑ Shapiro 1992, с. 116.
- Цитирани източници
- Clayson, Alan. George Harrison. London, Sanctuary, 2003. ISBN 1-86074-489-3. (на английски)
- Evans, Rush. Layla turns 40 // goldminemag.com. Goldmine, 2011-04-19. Посетен на 2015-08-04. (на английски)
- The New Rolling Stone Encyclopedia of Rock & Roll. New York, Fireside/Rolling Stone Press, 1995. ISBN 0684810441. (на английски)
- Harris, John. A Quiet Storm // Mojo. July 2001. p. 66–74. (на английски)
- Murray, Noel. Derek and the Dominos: When God walked among us // avclub.com. The A.V. Club, 2011-04-06. Посетен на 2014-10-30. (на английски)
- Reid, Jan. Layla and Other Assorted Love Songs by Derek and the Dominos. New York, Rodale, 2006. ISBN 978-1-59486-369-1. (на английски)
- Ruhlmann, William. Derek and the Dominos // AllMusic. AllMusic, 2014. Посетен на 2014-10-28. (на английски)
- Santoro, Gene. Dancing in Your Head: Jazz, Blues, Rock, and Beyond. New York, Oxford University Press, 1995. ISBN 0-19-510123-5. (на английски)
- Shapiro, Harry. Eric Clapton: Lost in the Blues. New York, Da Capo Press, 1992. ISBN 0-306-80480-8. (на английски)
- Shapiro, Harry. The Prince of Love ... Or How the Recording of 'Layla', Clapton's Ode to Forbidden Love, Made Victims of Derek and the Dominos // Mojo. January 2001. (на английски)
- Sutcliffe, Phil. Derek and the Dominos: The Story of Layla // Mojo. May 2011. (на английски)
- Whitlock, Bobby et al. Bobby Whitlock: A Rock 'n' Roll Autobiography. Jefferson, NC, McFarland, 2010. ISBN 978-0-7864-6190-5. (на английски)
- Williamson, Nigel. The Making of ... Derek and the Dominos' Layla // uncut.co.uk. October 2006. Архивиран от оригинала на 2017-08-14. Посетен на 2014-10-30. (на английски)
|
