Дешин Шегпа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петият Кармапа Дешин Шегпа
Лама, будистки учител
Петият Кармапа Дешин Шегпа 
Роден: 1384 г.
Починал: 1415 г. (31 г.)

Кармапа Дешин Шегпа (13841415) е роден в семейството на йогина Гуру Ринчен и съпругата му Ламо Кий. Казва се, че веднага след раждането си казал: „Покланям се на всички Буди. Аз съм Карма Пакши. Ом Мани Пеме Хунг.”, а на петгодишна възраст само с ръце излекувал счупените ребра на пострадал йогин. Още тогава започва да получава важните посвещения на линията- Шестте Йоги на Наропа и Махамудра. Следт това продължава с формалното си обучение и на деветнадесет веече дава пълните монашески обети. Кармапа започва интензивна активност, както в Дхарма, така и в светски аспект, която веднага показва действеното му съчувствие. Използва духовното си влияние и в райони с размирици и раздор установява разбирателство и обединение, създава защитен резерв за гладуващи диви животни и премахва пътни такси. През 1409 Дешин Шегпа е посрещнат в двора на китайския император от династия Мин на име Юнг Ло. След подобаващата за императорско посрещане пищност, съчетана с искрена дълбока отдаденост Кармапа започва дълга серия от посвещения в най- важните Буда аспекти на линията. В тази възвишена атмосфера хората стават свидетели на различни необичайни явления и императорът нарежда тези чудеса да бъдат старателно описани и преведени на различни езици за да вдъхновяват хората. Поради отдадеността си императорът вижда над главата на своя лама черно енергийно поле с петоъгълна форма и поръчва изработката на негово материално копие като черна корона украсена със злато и скъпоценности и му я подарява. Оттогава датира церемонията, с която всички Кармапи споделят просветленото съчувствие на Авалокитешвара което черната корона изразява. Кармапа Дешин Шегпа умира на тридесет и една години от едра шарка. Негови основни ученици са Трунг Масе Тогден, императорът Юнг Ло, Шамар Чьопел Йеше, както и Чен-Нга Дондруб Гялпо и Миняк Токден от Дригунг Кагю.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Thinley, Karma. The History of Sixteen Karmapas of Tibet. USA, Prajna Press, 2008. ISBN 1-57062-644-8. с. 150.

Връзки[редактиране | редактиране на кода]

Петият Кармапа