Джави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джави
Информация
Тип абджад
Езици малайски
ачешки
банджарски
минангкабайски
Период на използване ок. 1300 г. до днес
Родителски системи
Джави в Общомедия
Копие на Унданг-Унданг Малака („Законите на Малака“).
Всички имена на улиците в Шах Алам са изписани както на джави, така и на латиница.

Джави (جاوي) е арабска азбука за изписване на малайски, ачешки, банджарски, минангкабайски и няколко други езика в Югоизточна Азия.

Джави е една от двете официални писмености в Бруней и се използва като алтернативна писменост в Малайзия и частите от Индонезия с малайско мнозинство. В миналото това е стандартната писменост на малайския език, но днес е изместена от латиницата. В днешно време джави се използва главно за религиозни, културни и някои административни цели.

Ежедневната употреба на джави писмеността днес се практикува в по-консервативните малайски области като Келантан в Малайзия и Патани в Тайланд.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата „Джави“ е прилагателно за арабското съществително „Джава“ (جاوة). Вероятно и двата термина произлизат от „Джавадвипа“ – древното име на остров Ява. Двете думи вероятно са се използвали от арабите като обобщаващи термини за цялата морска област на Югоизточна Азия и народите ѝ[2] по подобен начин като европейците, които въвеждат термина Малайски архипелаг.

История[редактиране | редактиране на кода]

В ранния етап на ислямизацията, арабското писмо се преподава на хора, които са приели исляма, под формата на религиозни практики, като например рецитиране на Корана и намази. Малайската общност приема арабското писмо заедно с приемането на исляма и скоро след това модифицират писмеността и я адаптират към говоримият класически малайски – пише се от дясно на ляво и има 6 звука, които не се срещат в арабския: ка па га нга ва и ня. Много от арабските букви никога не се използват, тъй като не се произнасят в малайския, а някои букви никога не се съединяват, докато други задължително се съединяват.[3][4] Джави започва да се свързва с писмеността на мюсюлманите.[5]

Най-старите останки от малайска употреба на джави са намерени под формата на надписи върху камъка от Теренггану (1303 г.), което е близо 600 години след дата на първото записано съществуване на арабски език в региона. Надписът върху камъка съдържа подбуди за разширяване и поддържане на исляма и споменава 10 основни шариат закони като напътствие. Това потвърждава силното придържане към ислямската вяра в началото на 14 век от малайския свят като цяло.[2]

Развитието на писмеността джави е различно от това на по-ранната будистка писменост палава, която е била ограничена само за благородничеството и монасите. Джави, от друга страна, е приета от цялата мюсюлманска общност без значение от класата. С повишаващия се интензитет на исляма, писанията, които първоначално са писани на арабски, биват превеждани на малайски на джави. Освен това, местните религиозни ученици по-късно започват да разясняват ислямските учения под формата на оригинални трудове. В общността има и индивиди, които използват джави за писане на литература, която по-ранно съществува единствено в устен вид. С включването на писмената литература, малайската литература приема по-сложен вид. Смята се, че това е настъпило между 15 и 19 век.[5]

В регионът се развиват и други арабски писмености, които използват арабски диакритици и добавят няколко букви повече от джави. Поради относително ограничената им употреба, правописните системи на тези писмености не поемат подобно развитие и модификации като джави.[6]

Разпространение на джави[редактиране | редактиране на кода]

Писмото набира популярност с разпространението на исляма, тъй като малайците намират по-ранното писмо палава за неподходящо при предаването на религиозните идеи. Малайците имат високо мнение за писмеността, тъй като гледат на нея като порта към разбирането на исляма и свещената му книга, Корана. Употребата на джави се оказва ключов фактор в установяването на малайския като лингва франка в региона, успоредно с разпространението на исляма.[7] Използва се широко из султанствата в региона за междукралска кореспонденция, укази, поеми, а търговците в Малака го разбира безпроблемно. Ислямизацията и малаизацията в региона популяризира джави до статута на доминираща писмена система.[8]

Джави днес[редактиране | редактиране на кода]

Днес джави е официалната писменост в Бруней.[7] В Малайзия се използва за религиозни и културни дела в щатите Теренггану, Келантан, Кедах, Перлис, Пенанг и Джохор. Полагат се множество усилия за възраждане на азбуката в Малайзия. Джави присъства на гърба на банкнотите на малайзийския рингит и брунейския долар. Индонезия, имайки множество местни и коренни езици, по принцип използва индонезийския език, но въпреки това джави има регионален статут в много райони, населявани от малайци: Риау, острови Риау, Джамби, Ачех и Калимантан.[9][10] Джави все още се използва широко в религиозните училища на Ява, макар и във видоизменена форма.

Символи[редактиране | редактиране на кода]

Джави азбука[11]
Символ Изолиран В началото Междинен На края Звук Еквивалент на латиница Име Уникод
ا‎ ا‎ ـا‎ /a/ a alif 0627
ب‎ ب‎ بـ‎ ـبـ‎ ـب‎ /b/ b ba 0628
ت‎ ت‎ تـ‎ ـتـ‎ ـت‎ /t/ t ta 062A
ث‎ ث‎ ثـ‎ ـثـ‎ ـث‎ /θ/ или /s/ s sa 062B
ج‎ ج‎ جـ‎ ـجـ‎ ـج‎ /d͡ʒ/ j jim 062C
چ‎ چ‎ چـ‎ ـچـ‎ ـچ‎ /t͡ʃ/ c ca 0686
ح‎ ح‎ حـ‎ ـحـ‎ ـح‎ /ħ/ h ha 062D
خ‎ خ‎ خـ‎ ـخـ‎ ـخ‎ /x/ kh kha 062E
د‎ د‎ ـد‎ /d/ d dal 062F
ذ‎ ذ‎ ـذ‎ /ð/ или /z/ z zal 0630
ر‎ ر‎ ـر‎ /r/ r ra 0631
ز‎ ز‎ ـز‎ /z/ z zai 0632
س‎ س‎ سـ‎ ـسـ‎ ـس‎ /s/ s sin 0633
ش‎ ش‎ شـ‎ ـشـ‎ ـش‎ /ʃ/ sy syin 0634
ص‎ ص‎ صـ‎ ـصـ‎ ـص‎ /s/ s sod 0635
ض‎ ض‎ ضـ‎ ـضـ‎ ـض‎ /d/ d dod 0636
ط‎ ط‎ طـ‎ ـطـ‎ ـط‎ /t/ t to 0637
ظ‎ ظ‎ ظـ‎ ـظـ‎ ـظ‎ /z/ z zo 0638
ع‎ ع‎ عـ‎ ـعـ‎ ـع‎ /ʔ/ a, i, u и -k ain 0639
غ‎ غ‎ غـ‎ ـغـ‎ ـغ‎ /ɣ/ gh ghain 063A
ڠ‎ ڠ‎ ڠـ‎ ـڠـ‎ ـڠ‎ /ŋ/ ng nga 06A0
ف‎ ف‎ فـ‎ ـفـ‎ ـف‎ /f/ f fa 0641
ڤ‎ ڤ‎ ڤـ‎ ـڤـ‎ ـڤ‎ /p/ p pa 06A4
ق‎ ق‎ قـ‎ ـقـ‎ ـق‎ /ʔ/ и /q/ q qaf 0642
ک‎ ک‎ کـ‎ ـکـ‎ ـک‎ /k/ k kaf 06A9
ݢ‎ ݢ‎ ڬـ‎ ـݢـ‎ ـݢ‎ /ɡ/ g ga 0762
ل‎ ل‎ لـ‎ ـلـ‎ ـل‎ /l/ l lam 0644
م‎ م‎ مـ‎ ـمـ‎ ـم‎ /m/ m mim 0645
ن‎ ن‎ نـ‎ ـنـ‎ ـن‎ /n/ n nun 0646
و‎ و‎ ـو‎ /w/ и /u, o, ɔ/ w и u, o wau 0648
ۏ‎ ۏ‎ ـۏ‎ /v/ v va 06CF
ه‎ ه‎ هـ‎ ـهـ‎ ـه‎ /h/ h ha 0647
ة‎ ة‎ ـة‎ /t/ t ta marbutah 0629
ء‎ ء‎ ء‎ /ʔ/ a hamzah 0621
ي‎ ي‎ يـ‎ ـيـ‎ ـي‎ /j/ и /i, e, ɛ/ y и i, e ya 064A
ڽ‎ ڽ‎ ڽـ‎ ـڽـ‎ ـڽ‎ /ɲ/ ny nya 06BD
ى‎ ى‎ ـى‎ /ə, a/ e, a ye / alif maqsurah 0649

Буквите без форма в началото или по средата приемат изолираната форма, тъй като не могат да се съединят с друга буква (ا‎, د‎, ذ‎, ر‎, ز‎, و‎, ۏ‎, ء‎).

Арабски числа 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Източноарабски числа ٠ ١ ٢ ٣ ٤ ٥ ٦ ٧ ٨ ٩
Пунктуационен знак Малайско име Латиница Джави
Латиница Джави
Запетая Tanda koma تندا کوما , ،
Точка и запетая Tanda koma bertitik تندا کوما برتيتيق ; ؛
Въпросителен знак Tanda soal تندا سوٴال ? ؟

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Andrew Alexander Simpson. Language and National Identity in Asia. Oxford University Press, 2007. ISBN 0-19-926748-0. с. 356 – 60.
  2. а б Shahrizal bin Mahpol. Penguasaan tulisan jawi di kalangan pelajar Melayu : suatu kajian khusus di UiTM cawangan Kelantan (Competency in Jawi among Malay students: A specific study in UiTM, Kelantan campus). // Digital Repository, Universiti Malaya, 2002. Посетен на 8 юли 2012.
  3. John U. Wolff, Indonesian Readings Edition: 3, SEAP Publications: 1988: ISBN 0-87727-517-3. 480 pages
  4. Robert Leon Cooper Language spread: studies in diffusion and social change, Center for Applied Linguistics, Indiana University Press,: 1982 с. 40 ISBN 0-253-32000-3
  5. а б Siti Hawa Haji Salleh. Malay Literature of the 19th Century. Institut Terjemahan Negara Malaysia Berhad, 2010. ISBN 978-983-068-517-5. с. 8.
  6. Matlob. Pandai Jawi. Cerdik Publications, 2007. ISBN 983-70-1054-1. с. 237 – 238.
  7. а б An overview of Jawi's origin in Brunei. // Brunei Times, 16 юли 2007.
  8. The Legacy of the Malay Letter, Annabel Teh Gallop, The British Library and Arkib Negara Malaysia, ISBN 978-0-7123-0376-7
  9. ((id)) TULISAN ARAB MELAYU BAGIAN DARI KHAZANAH BUDAYA RIAU
  10. Bagian Kesenian Bara Ai Kesusasteraan Indonesia Catatan-Catatan Tentang Amir Hamza:Bagian Kesenian Kementerian Pendidikan dan Kebudayaan, Yogyakarta: 1955
  11. Daftar Kata Bahasa Melayu Rumi-Sebutan-Jawi, Dewan Bahasa Pustaka, 5th printing, 2006.