Джеймс Мичънър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джеймс Мичънър
James Michener
James Albert Michener · DN-SC-92-05368.JPEG
Джеймс Мичънър, 1991 г.
Роден 3 февруари 1907 г.
Починал 16 октомври 1997 г. (90 г.)
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1947-1997
Жанр мемоари, пътепис, исторически роман, документалистика
Награди „Пулицър“ Пулицър (1948) Президентски медал на Свободата (САЩ) (1977)

Повлиян от
Съпруга Пати Коун (1935-1948)
Ванге Норд (1948-1955)
Мари Сабусава (1955-1994)
Уебсайт Страница в IMDb
Джеймс Мичънър в Общомедия

Джеймс Мичънър (на английски: James Michener) е американски писател, автор на произведения в жанровете съвременен и исторически роман, пътепис, биография, мемоари и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Алберт Мичънър е роден на 3 февруари 1907 г. в Дойлстаун, щата Пенсилвания, САЩ. Няма данни кои са биологичните му родители. Отгледан е от приемната си майка Мейбъл Мичънър, квакерка в Дойлстаун. През 1929 г. завършва с отличие и бакалавърска степен по английски език и история колежа „Суортмор“ в Суортмор. После учи 2 години в Университета на гр. Сейнт Андрюс в Шотландия.

След дипломирането си работи като учител по английски език в училище „Хил“ в Потстаун, Пенсилвания. В периода 1933 – 1936 г. преподава английски език в училище Джордж в Нютаун. Едновременно учи в Колорадския държавен колеж по образование в Грийли, Колорадо, където получава магистърска степен по изкуства в образованието. След дипломирането си преподава в университета и в гимназията (университетската лаборатория) в продължение на няколко години. През 1972 г. библиотеката в университета е наименувана на негово име.

През 1935 г. се жени за Пати Коун. В периода 1939 – 1940 г. е гост-лектор в Харвардския университет, след което работи като редактор по образованието по социални науки за издателство „Macmillan Publishers“. По време на Втората световна война в периода 1941 – 1945 г. служи във Военноморските сили на САЩ, като изпълнява задачи в Тихия океан.

Започва писателската си кариера, когато като лейтенант във флота е назначен в Южния Тихи океан като военен историк. През 1947 г. впечатленията си описва и публикува в сборника „Приказки от Южния Пасифик“. Книгата печели наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1948 г. Адаптиран е в едноименните филми – през 1958 г. с участието на Розарио Брази и през 2001 г. с участието на Глен Клоуз.

Първият му роман „The Fires of Spring“ е издаден през 1949 г. Романът му „Сайонара“ от 1954 г. е квази-автобиографичен. Той представя историята на майор Лойд Груувър, американски военен пилот от военно-въздушните сили в Корейската война (1950 – 1953), който се намира в Япония и се влюбва в японката Хана-Оги. Проследява междукултурната им романтика и осветява расизма към японците в периода след Втората световна война. През 1957 г. е екранизиран в много успешния едноименен филм с участието на Марлон Брандо, Джеймс Гарнър, Мийко Така и Ред Бутонс.

Произведенията на писателя обикновено са обемни и детайлни. Романи като „Хавай“ (1959) и „Източникът“ (1965) започват с най-ранната история на дадена област – геологията, флората и фауната, но в крайна сметка обхващат хората, които се заселват и управляват там. Понякога минават години в подготовка преди да завърши дадена книга. Критикуван е за изобилието от подробности и факти, но книгите му са изключително популярни, предлагайки на читателя внимателно и сложно създаден свят.

В късното си творчество се насочва към американските теми като в „Centennial“ (1974) и „Чесапийк“ (1978). Романът му „Заветът“ (1987) е за Южна Африка и апартейда, а „Мексико“ (1992) разглежда проблемите на съвременно Мексико, частично през погледа на бикоборството. През живота си продава повече от 75 милиона екземпляра от книгите си. На 10 януари 1977 г. е награден с президентския медал на свободата от Джералд Форд.

Джеймс Мичънър развива широка филантропска дейност, като дарява повече от 100 милиона долара на образователни, културни и писателски институции, включително на колежа „Суортмор“, семинара за писатели в Айова и Музея на изкуството на Дойлстаун, както и на 37 милиона долара до Тексаския университет в Остин. Съпругата му Мари Сабусава играе важна роля в подпомагането на насочването на даренията му.

През 1989 г. създава литературна награда на стойност $ 10 000 (CDN) за най-добър пътепис, публикуван от дебютиращ канадски писател. Основава програма за макрофинансиране, която после е наречена Мичънъров център за писатели в Тексаския университет в Остин.

Джеймс Мичънър умира от бъбречна недостатъчност на 16 октомври 1997 г. в Остин, щата Тексас, САЩ. Музеят на изкуството на Дойлстаун е именуван на негово име.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Fires of Spring (1949)
  • The Bridges at Toko Ri (1953)
  • Sayonara (1954)
    Сайонара, изд. „Игуана“ (1995), прев. Красимира Икономова
  • Hawaii (1959)
    Хаваи – 2 тома, изд.: ИК „Хемус“, София (1995), прев. Боян Николаев, Йорданка Пенкова, и др.
  • Report of the County Chairman (1961)
  • Caravans (1963)
  • The Source (1965)
  • Quality of Life (1971)
  • The Drifters (1971)
  • Centennial (1974)
  • Chesapeake (1978)
  • The Covenant (1980)
  • Space (1982)
  • Poland (1983)
  • Texas (1985)
  • Legacy (1987)
  • Alaska (1988)
  • Journey (1988)
  • Caribbean (1989)
  • The Eagle and the Raven (1990)
  • The Novel (1991)
  • Mexico (1992)
  • Recessional (1994)
  • Miracle in Seville (1995)
  • Matecumbe (2007)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Пишещата машина на писателя в Музея на изкуството „Джеймс А. Мичънър“

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The Voice of Asia (1951)
  • The Floating World (1955)
  • The Bridge at Andau (1957)
  • Japanese Prints from Early Masters to the Modern (1959)
  • Iberia (1968)
  • Presidential Lottery (1969)
  • Kent State (1971)
  • A Michener Miscellany: 1950 – 1970 (1973)
  • Sports in America (1976)
  • On Sport (1976)
  • All We Did Was Fly to the Moon (1985)
  • Six Days in Havana (1989)
  • Chesapeake Bay (1990)
  • Pilgrimage (1990)
  • The World is My Home (1991)
  • My Lost Mexico (1992)
  • Literary Reflections (1993)
  • This Noble Land (1996)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1952 Pulitzer Prize Playhouse – ТВ сериал, 1 епизод по „The Jungle
  • 1953 Return to Paradise
  • 1954 Men of the Fighting Lady – по разказа „The Forgotten Heroes of Korea
  • 1954 Мостовете на Токо-Ри, The Bridges at Toko-Ri
  • 1957 Until They Sail
  • 1957 Сайонара, Sayonara
  • 1958 Южен Пасифик, South Pacific – по „Tales of the South Pacific
  • 1959 – 1962 Adventures in Paradise – ТВ сериал, 90 епизода
  • 1963 Барът на Донован, Donovan's Reef – история
  • 1966 Хавай, Hawaii
  • 1970 The Hawaiians – по „Хаваи
  • 1976 Dynasty – ТВ филм
  • 1978 Каравани, Caravans
  • 1978-1979 Centennial – ТВ мини-сериал, 12 епизода
  • 1981 Kent State – ТВ филм, по „Kent State: What Happened and Why
  • 1985 Space – ТВ сериал, 5 епизода
  • 1994 Texas – ТВ филм
  • 2001 South Pacific – ТВ филму по „Tales of the South Pacific

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]