Джеймс Мичънър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеймс Мичънър
James Michener
Джеймс Мичънър, 1991 г.
Джеймс Мичънър, 1991 г.
Роден3 февруари 1907 г.
Починал16 октомври 1997 г. (90 г.)
Професияписател
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Активен период1947 – 1997
Жанрмемоари, пътепис, исторически роман, документалистика
Награди„Пулицър“ Пулицър (1948) Президентски медал на Свободата (САЩ) (1977)

Повлиян от
СъпругаПати Коун (1935 – 1948)
Ванге Норд (1948 – 1955)
Мари Сабусава (1955 – 1994)
Уебсайт
Джеймс Мичънър в Общомедия

Джеймс Мичънър (на английски: James Michener) е американски писател, автор на произведения в жанровете съвременен и исторически роман, пътепис, биография, мемоари и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Алберт Мичънър е роден на 3 февруари 1907 г. в Дойлстаун, щата Пенсилвания, САЩ. Няма данни кои са биологичните му родители. Отгледан е от приемната си майка Мейбъл Мичънър, квакерка в Дойлстаун. През 1929 г. завършва с отличие и бакалавърска степен по английски език и история колежа „Суортмор“ в Суортмор. После учи 2 години в Университета на гр. Сейнт Андрюс в Шотландия.

След дипломирането си работи като учител по английски език в училище „Хил“ в Потстаун, Пенсилвания. В периода 1933 – 1936 г. преподава английски език в училище Джордж в Нютаун. Едновременно учи в Колорадския държавен колеж по образование в Грийли, Колорадо, където получава магистърска степен по изкуства в образованието. След дипломирането си преподава в университета и в гимназията (университетската лаборатория) в продължение на няколко години. През 1972 г. библиотеката в университета е наименувана на негово име.

През 1935 г. се жени за Пати Коун. В периода 1939 – 1940 г. е гост-лектор в Харвардския университет, след което работи като редактор по образованието по социални науки за издателство „Macmillan Publishers“. По време на Втората световна война в периода 1941 – 1945 г. служи във Военноморските сили на САЩ, като изпълнява задачи в Тихия океан.

Започва писателската си кариера, когато като лейтенант във флота е назначен в Южния Тихи океан като военен историк. През 1947 г. впечатленията си описва и публикува в сборника „Приказки от Южния Пасифик“. Книгата печели наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1948 г. Адаптиран е в едноименните филми – през 1958 г. с участието на Розарио Брази и през 2001 г. с участието на Глен Клоуз.

Първият му роман „The Fires of Spring“ е издаден през 1949 г. Романът му „Сайонара“ от 1954 г. е квази-автобиографичен. Той представя историята на майор Лойд Груувър, американски военен пилот от военновъздушните сили в Корейската война (1950 – 1953), който се намира в Япония и се влюбва в японката Хана-Оги. Проследява междукултурната им романтика и осветява расизма към японците в периода след Втората световна война. През 1957 г. е екранизиран в много успешния едноименен филм с участието на Марлон Брандо, Джеймс Гарнър, Мийко Така и Ред Бутонс.

Произведенията на писателя обикновено са обемни и детайлни. Романи като „Хавай“ (1959) и „Източникът“ (1965) започват с най-ранната история на дадена област – геологията, флората и фауната, но в крайна сметка обхващат хората, които се заселват и управляват там. Понякога минават години в подготовка преди да завърши дадена книга. Критикуван е за изобилието от подробности и факти, но книгите му са изключително популярни, предлагайки на читателя внимателно и сложно създаден свят.

В късното си творчество се насочва към американските теми като в „Centennial“ (1974) и „Чесапийк“ (1978). Романът му „Заветът“ (1987) е за Южна Африка и апартейда, а „Мексико“ (1992) разглежда проблемите на съвременно Мексико, частично през погледа на бикоборството. През живота си продава повече от 75 милиона екземпляра от книгите си. На 10 януари 1977 г. е награден с президентския медал на свободата от Джералд Форд.

Джеймс Мичънър развива широка филантропска дейност, като дарява повече от 100 милиона долара на образователни, културни и писателски институции, включително на колежа „Суортмор“, семинара за писатели в Айова и Музея на изкуството на Дойлстаун, както и на 37 милиона долара до Тексаския университет в Остин. Съпругата му Мари Сабусава играе важна роля в подпомагането на насочването на даренията му.

През 1989 г. създава литературна награда на стойност $ 10 000 (CDN) за най-добър пътепис, публикуван от дебютиращ канадски писател. Основава програма за макрофинансиране, която после е наречена Мичънъров център за писатели в Тексаския университет в Остин.

Джеймс Мичънър умира от бъбречна недостатъчност на 16 октомври 1997 г. в Остин, щата Тексас, САЩ. Музеят на изкуството на Дойлстаун е именуван на негово име.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Fires of Spring (1949)
  • The Bridges at Toko Ri (1953)
  • Sayonara (1954)
    Сайонара, изд. „Игуана“ (1995), прев. Красимира Икономова
  • Hawaii (1959)
    Хаваи – 2 тома, изд.: ИК „Хемус“, София (1995), прев. Боян Николаев, Йорданка Пенкова, и др.
  • Report of the County Chairman (1961)
  • Caravans (1963)
  • The Source (1965)
  • Quality of Life (1971)
  • The Drifters (1971)
  • Centennial (1974)
  • Chesapeake (1978)
  • The Covenant (1980)
  • Space (1982)
  • Poland (1983)
  • Texas (1985)
  • Legacy (1987)
  • Alaska (1988)
  • Journey (1988)
  • Caribbean (1989)
  • The Eagle and the Raven (1990)
  • The Novel (1991)
  • Mexico (1992)
  • Recessional (1994)
  • Miracle in Seville (1995)
  • Matecumbe (2007)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Пишещата машина на писателя в Музея на изкуството „Джеймс А. Мичънър“

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The Voice of Asia (1951)
  • The Floating World (1955)
  • The Bridge at Andau (1957)
  • Japanese Prints from Early Masters to the Modern (1959)
  • Iberia (1968)
  • Presidential Lottery (1969)
  • Kent State (1971)
  • A Michener Miscellany: 1950 – 1970 (1973)
  • Sports in America (1976)
  • On Sport (1976)
  • All We Did Was Fly to the Moon (1985)
  • Six Days in Havana (1989)
  • Chesapeake Bay (1990)
  • Pilgrimage (1990)
  • The World is My Home (1991)
  • My Lost Mexico (1992)
  • Literary Reflections (1993)
  • This Noble Land (1996)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1952 Pulitzer Prize Playhouse – ТВ сериал, 1 епизод по „The Jungle
  • 1953 Return to Paradise
  • 1954 Men of the Fighting Lady – по разказа „The Forgotten Heroes of Korea
  • 1954 Мостовете на Токо-Ри, The Bridges at Toko-Ri
  • 1957 Until They Sail
  • 1957 Сайонара, Sayonara
  • 1958 Южен Пасифик, South Pacific – по „Tales of the South Pacific
  • 1959 – 1962 Adventures in Paradise – ТВ сериал, 90 епизода
  • 1963 Барът на Донован, Donovan's Reef – история
  • 1966 Хавай, Hawaii
  • 1970 The Hawaiians – по „Хаваи
  • 1976 Dynasty – ТВ филм
  • 1978 Каравани, Caravans
  • 1978 – 1979 Centennial – ТВ минисериал, 12 епизода
  • 1981 Kent State – ТВ филм, по „Kent State: What Happened and Why
  • 1985 Space – ТВ сериал, 5 епизода
  • 1994 Texas – ТВ филм
  • 2001 South Pacific – ТВ филму по „Tales of the South Pacific

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]