Джейсън Гордън Фарел
| Дж. Г. Фарел | |
| Роден | Джеймс Гордън Фарел 25 януари 1935 г. |
|---|---|
| Починал | 11 август 1979 г. |
| Активен период | 1963 – 1979 |
| Награди | „Букър“ (два пъти) |
Джейсън Гордън Фарел, известен и като Дж. Г. Фарел (25 януари 1935 – 11 август 1979) е британски писател с ирландски произход, известен със своята поредица „Имперска трилогия“ със сюжет разпада на Британската империя и с последствията от това.
Втората книга от трилогията, „Обсадата на Кришнапур“, печели „Букър“ през 1973 г. Първата – „Вълнения“, също е удостоена с престижната награда, но през 2010 г., четиридесет години след публикуването си. Призът не е връчван през 1970 г., когато романът излиза, заради промяна в правилата за избор на победител.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]
Джейсън Фарел е роден в Ливърпул. Неговият баща, Уилям Фарел, е счетоводител, а майка му, Прудънс Ръсел, е рецепционистка. След Втората световна война се местят в Дъблин. През 1956 г. писателят заминава за Англия, където продължава обучението си в колежа „Брейзноуз“ на Оксфордския университет. Докато е там, се заразява с детски паралич и остава частично инвалид. Болестта му има ясно отражение в неговото творчество. През 1960 г. напуска Оксфорд и заживява във Франция, където преподава на гимназисти.[1]
Първи творби[редактиране | редактиране на кода]
Фарел публикува своя първи роман, „Човек от другаде“ (A Man from Elsewhere) през 1963 г. Творбата е силно повлияна от френския екзистенциализъм и обрисува философските различия на двама от най-ярките му представители – Жан-Пол Сартър и Албер Камю. Саймън Рейвън коментира в „Обзървър“ през 1963 г.: „Стилът на г-н Фарел е пестелив, сюжетът е ясен и добре планиран. Неговото представяне на морални и политически проблеми е проницателно и понякога дори поучително“.[1]
През 1967 г. Фарел публикува „Момиче в мислите“ (A Girl in the Head). Главният герой – беден полски буржоа на име Борис Слатери, живее в измислен крайбрежен британски град. Бракът му се разпада, а най-близкият му приятел е умиращ алкохолик. Слатери намира утешение във връзката си с непълнолетно момиче. Предполага се, че Фарел е бил повлиян от „Лолита“ на Владимир Набоков.[1]
Имперска трилогия[редактиране | редактиране на кода]
„Вълнения“ проследява история на англичанина майор Брендан Арчър. През 1919 г. той заминава за графство Уексфорд в Ирландия, за да бъде с годеницата си Анджела Спенсър. От рушащия се хотел „Маджестик“ в Килналах Арчър наблюдава борбата на Ирландия за независимост.
Романът донася на Фарел почетната награда „Джефри Фабер“, а с паричната премия той заминава за Индия, за да прави проучвания за следващата си книга.[1]
Втората и третата част от трилогията „Обсадата на Кришнапур“ и „Сингапурската хватка“, която е и последната му завършена творба, също се занимават с краха на британската колониална власт.
„Обсадата на Кришнапур“ разглежда индийското въстание от 1857 г. Вдъхновен от исторически събития като обсадите на Каунпор и Лакнау, действието в книгата се развива в измисления град Кришнапур, където обсаденият британски гарнизон успява да удържи четири месеца срещу армия от местни сепийци в условията на огромни страдания.
„Сингапурската хватка“ е посветен на японското превземане на Сингапур през 1942 г., като същевременно изследва подробно икономиката и етиката на колониализма по онова време, както и икономическите отношения между развитите страни и страните от третия свят.
Трите романа на Фарел са свързани само тематично, въпреки че Арчър, герой от „Вълнения“, се появява отново в „Сингапурската хватка“. Главният герой на четвъртия, незавършен роман на Фарел, The Hill Station, д-р Макнаб, е представен в „Обсадата на Кришнапур“.
Когато „Обсадата на Кришнапур“ печели наградата „Букър“ през 1973 г., Фарел използва благодарствената си реч, за да атакува спонсорите на отличието за вмешателството им в селскостопанския сектор в третия свят.[2]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
През 1979 г. Фарел решава да напусне Лондон и да заживее на полуостров Sheep's Head в графство Корк, Ирландия. Няколко месеца по-късно той умира при нещастен случай на брега на залива Бантри, след като пада в морето от скалите, докато лови риба.[3] Умира на 44 години.[4]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Романи[редактиране | редактиране на кода]
- A Man from Elsewhere (1963)
- The Lung (1965)
- A Girl in the Head (1967)
Имперска трилогия[редактиране | редактиране на кода]
- Troubles (1970)
Вълнения, изд. „Кръг“, София (2022), прев. Владимир Молев - The Siege of Krishnapur (1973)
Обсадата на Кришнапур, изд. „Кръг“, София (2023), прев. Владимир Молев - The Singapore Grip (1978)
„Сингапурската хватка“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Prusse, Michael C. British and Irish Novelists Since 1960. Detroit, Michigan, Gale, 2003. ISBN 978-0-7876-6015-4. (на английски)
- ↑ The Best of the Booker: The Siege of Krishnapur // A Different Stripe. Посетен на 2023-03-23. (на английски)
- ↑ Woods, Richard. Eyewitness account of J. G. Farrell's Death // The Sunday Times. 7 February 2010. Архивиран от оригинала на 10 March 2010. (на английски)[reproduced on website of Cork University Press]
- ↑ Caroline Walsh, „Loose Leaves“, Irish Times, 11 December 2010((en))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата J. G. Farrell в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
