Лолита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лолита
Lolita
Lolita 1955.JPG
Автор Владимир Набоков
Първо издание 1955 г.
Франция
Издателство Olympia Press
Оригинален език английски
Вид роман

„Лолита“ (на английски: Lolita) е роман от Владимир Набоков. Романът е написан на английски и публикуван за пръв път през 1955 в Париж, а след това е преведен от автора на руски и публикуван през 1958 в Ню Йорк. Творбата бързо придобива световна известност заради иновативния си стил и лоша слава заради сюжета си: разказвачът и протагонист Хумберт Хумберт започва да изпитва сексуални влечения към 12-годишната Долорес Хейз (едно от галените имена на която е „Лолита“).

След публикуването си „Лолита“ става един от най-известните и спорни примери от литературата на 20 век. Терминът „Лолита“ навлиза в масовата култура като описание на преждевременно сексуално развито младо момиче. Романът е адаптиран два пъти във филми – през 1962 от Стенли Кубрик с Джеймс Мейсън в ролята на Хумберт и Сю Лион в ролята на Лолита и през 1997 от Адриан Лайн, в ролите – Джереми Айрънс и Доминик Суейн.

Списание Time включва романа в класацията си „100 най-добри романи на английски от 1923 до 2005“. [1]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

„Лолита“ се разказва от Хумберт Хумберт, литератор роден през 1910 година в Париж, чиито мисли са обзети от „нимфетки“, както той нарича сексуално привлекателните момичета на възраст между девет и четиринадесет години. Тази мания по млади момичета се оказва, че е в резултат на неуспешен опит за връзка с детската си любов, Анабел Ли, преди преждевременната ѝ смърт от тиф. Малко преди началото на Втората световна война Хумберт напуска Париж и заминава за Ню Йорк. През 1947 година той се премества в Рамздейл, малък град в Нова Англия, за да пише. Къщата, в която му е обещана стая, изгаря и той попада пред вратата на Шарлот Хейз, чиято идея за вземане на квартирант е изпълнена със сексуален подтекст. Докато двамата разглеждат къщата на госпожа Хейз, Хумберт обмисля различни начин да ѝ откаже, но след като излизат в градината, той съзира Долорес (или Доли, Лолита, Лоли, Ло, Л), 12-годишната дъщеря на Хейз да се пече на слънце. Хумберт вижда в дъщерята Анабел Ли и мигновено се влюбва. Той охотно се съгласява да наеме стаята.

Докато Лолита е на летен лагер, госпожа Хейз дава ултиматум на Хумберт в писмо, че той или трябва да се ожени за нея (оказва се, че тя е безумно влюбена) или трябва да напусне квартирата. Първоначално ужасен, той по-късно вижда живота с Лолита като негова доведена дъщеря като възможност тя да стане част от неговата фантазия. Шарлот изглежда, че не забелязва неговата неприязън към нея и страст към Лолита, докато не прочита неговия дневник. Ужасена и унижена, Шарлот решава да избяга с дъщеря си. Тя написва писма до Хумберт, Лолита и строг пансион за млади момичета, където възнамерява да изпрати дъщеря си. Шарлот се изправя срещу Хумберт, когато той се прибира в къщи и след като пренебрегва протестите му, че написаното в дневника му е бележки за роман, тя излита от къщи да изпрати писмата. Минаваща кола я блъска, когато пресича улицата и тя умира. Дете намира писмата и ги дава на Хумберт, който ги унищожава.

Хумберт взема Лолита от лагера, като и казва, че майка ѝ е тежко болна и е в болницата.

Край на разкриващата сюжета част.

Из предговора към книгата[редактиране | редактиране на кода]

„Странностите на Хумберт Хумберт, разбира се, донейде са тежки. Много от случайните му отзиви за жителите и за природата на Америка са смешни. Отчаяната честност, от която вибрира изповедта му, ни най-малко не го освобождава от отговорност заради дяволската му изобретателност. Той е ненормален, той не е джентълмен. Но колко магично пеещата му цигулка поражда у нас нежно състрадание към Лолита, кара ни да се увличаме от книгата въпреки отвращението си към автора.“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]