Джел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джел
Americanholly 8046.JPG
Ilex-aquifolium (Europaeische Stechpalme-1).jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
(без ранг): Eudicots Еудикоти
разред: Aquifoliales
семейство: Aquifoliaceae
род: Ilex Джел
Научно наименование
Уикивидове Ilex
Linnaeus, 1753[1][2]
Видове

около 600

Джел в Общомедия

Джел (Ilex) или Самодивски чемшир, наричан още Остролист, Остролистен джел или Илекс, е вечнозелен бодлив храст достигащ обикновено височина до 3 m, но не рядко достига да размерите и формата на дърво 10-12 m. Името му Ilex на латински идва от "вечнозелен дъб" (Quercus ilex). На запад е известен като Holly, а в Гърция като Принос (Πρίνος). Сроден е на лавровите гори покривали някога Средиземноморието.

Джелът е двудомно растение (отделни индивиди имат само мъжки или само женски цветове). Цветовете са разположени на миналогодишните клонки със средата между листата и са от 2-4 на брой и имат 4 чашелистчета, 4 венчелистчета. При мъжките има 3 цвята, а при женските са рядко повече от 1 до 3 броя. Плодът е с месеста червена обвивка със сферична форма семената са с полулунна форма. Опрашват се от насекоми и се размножават със семена. Илексът живее много дълго – до 300 години, но както повече сенколюбиви растения, расте изключително бавно. Листата му остават целогодишно, те са тъмно зелени, твърди, лъскави, доста бодливи, но много красиви. Те са с формата на обърнато яйце с ширина 2-6 cm, месести, назъбени в периферията с бодли от 2-9 на брой по всяко листо. Цвета на листата е различен от двете страни отгоре са тъмно зелени и матирани, а отдолу са светло зелени и лъскави, при изсъхване стават черни. Плодовете са малки, наситено червени, месести топчета, които много приятно контрастират на фона на наситената му зеленина.

Растението е сенколюбиво и се среща главно във влажни и сенчести гори от източен бук, предимно в субтропичната и преходната към умерената средиземноморска зони. заема малка площ. Също така се наблюдава много рядка плодовитост, тъй като горите, в които се среща са много етажирани. Състоянието на популацията силно се влияе от промяната в местния климат и намаляването на площта на старите гори. В България се среща най-вече в горите на Странджа планина и на запад в областта на Малко Търново в резерватите „Витаново” и „Средока”, но и в Родопите, Средна гора, Странджа и Беласица, като цяло е доста рядко срещано растение. Общото му разпространение е на Балканския полуостров, Югозападна Азия, Кавказ и Северна Африка.

Отглеждане: Илексът е подчертано сенколюбив, но расте добре и на слънце. Някои от пъстролистните му форми се нуждаят от слънце. Предпочита влажни почви. Издържа на студ, но при -20⁰ може да получи частични измръзвания. Размножава се много трудно – и от семена и от резници. Може би затова Илексът е толкова рядък и ценен вид. Най-добре е да се засаждат малки растения, защото възрастните трудно се вкореняват.

По принцип формата на растението е неправилна. Ако се остави да расте на воля, образува плътни, пищно разперени храсти, които са красиви сами по себе си. Илексът, обаче понася добре резитба и може да се оформя като дърво, стригани форми или жив плет. За това може да се вписва в различни декоративни групи. Има много различни форми – пирамидални, плачещи или пъстролистни, с ярко оцветени с жълто, краища на листата. Така че и като единично растение Илексът е много красив, но за предпочитане са пирамидалните форми. Той е много добро решение, за да се придаде живот на оголяла през зимата градина. Отрязани, листата му са трайни. Затова много често окастрените му клонки се използват в цветарството за коледна украса, венци или красиви кошници и букети, в комбинация с други растения. Може да се намери в повечето разсадници и градински центрове в България.

Във фармакологията се използват листата на растението. Те съдържат алкалоиди и теобромин и имат слабително действие и потогонен ефект, температуропонижаваи при плеврит, скарлатина, тиф и морбили, пикочогонно действие — при асцит, подагра, ревматизъм. Приложението им е вътрешно на запарка, отвара, а в хомеопатията — за лечение на ставни и очни заболявания. Плодчетата не се използват, защото в повечето случаи причиняват признаци на отравяне с повръщане и диария.

  1. указано в: Genera Plantarum (5th edition), страница: 60, BHL Page ID: 651068
  2. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 1, страница: 125, BHL Page ID: 358144, инстанция на: first description (of a taxon)