Джорджо Манганели
| Джорджо Манганели Giorgio Manganelli | |
|---|---|
| италиански писател | |
| Роден |
15 ноември 1922 г.
|
| Починал | |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Павийски университет |
| Награди | Австрийска държавна награда за европейска литература (1986)[1] |
| Литература | |
| Период | 1960-те – 1980-те години |
| Жанрове | Разказ, роман, пътепис, есе |
| Направление | Неоавангард |
| Дебютни творби | „Хиларотрагедия“ (1964) |
| Известни творби | „Литературата като лъжа“ (1967), „Пинокио: една паралелна книга“ (1977), „Центурия“ (1979), „Окончателното блато“ (1991) |
| Награди | „Виареджо“ (1979) |
| Семейство | |
| Деца | Амелия (Лиета) Манганели |
Джорджо Манганели е италиански писател, журналист, есеист и преводач, майстор на разказа, смятан за представител на италианския литературен неоавангард (редом с Умберто Еко, Луиджи Малерба, Едоардо Сангуинети и други).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 15 ноември 1922 г. в Милано. Завършва политология в университета в Павия; преподава английски в училище и в университета; пише за някои от най-важните италиански периодични издания („Ла Стампа“, „Кориере дела сера“, „L'Europeo“ и пр.); сътрудничи като консултант на големи издателски къщи като Мондадори, Еинауди, Аделфи. Превежда от английски творби на автори като Едгар Алан По, Т. С. Елиът, Ерик Амблър, Хенри Джеймс, О. Хенри.
Писателската си кариера започва сравнително късно, през 1964 г. с експерименталния роман „Хиларотрагедия“. Приживе издава над 20 книги, част от които съдържат неговите пътеписи от Индия, Китай, Исландия, Дания, Ирак, Пакистан, Аржентина. Единственото му произведение, преведено на български, е публикуваният в поредица „Кратки разкази завинаги“ „Центурия“ (1979), сборник от сто „романа-река“, отличен в Италия с престижната награда „Виареджо“ (1979), а в България – с националната награда „Христо Г. Данов“ в категорията превод (2014).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Hilarotragoedia, Feltrinelli, Milano, I ed. 1964; Adelphi, Milano, 1987
- La Letteratura come menzogna, Feltrinelli, Milano, 1967; Adelphi, Milano, 1985
- Nuovo commento, Einaudi, Torino, 1969; Adelphi, Milano, 1993
- Agli dèi ulteriori, Einaudi, Torino, 1972; Adelphi, Milano, 1989
- Lunario dell'orfano sannita, Einaudi, Torino, 1973; Adelphi, Milano, 1991
- Cina e altri orienti, Bompiani, Milano, 1974; Adelphi, Milano, 2013
- In un luogo imprecisato, Rai, Roma, 1974
- A e B, Rizzoli, Milano, 1975
- Sconclusione, Rizzoli, Milano, 1976
- Pinocchio: un libro parallelo, Einaudi, Torino, 1977; Adelphi, Milano, 2002
- Cassio governa a Cipro, Rizzoli, Milano, 1977
- Centuria: cento piccoli romanzi fiume, Rizzoli, Milano, 1979; a cura di Paola Italia, Adelphi, Milano, 1995
- Amore, Rizzoli, Milano, 1981
- Angosce di stile, Rizzoli, Milano, 1981
- Discorso dell'ombra e dello stemma o del lettore e dello scrittore considerati come dementi, Rizzoli, Milano, 1982; a cura di Salvatore Silvano Nigro, Adelphi, Milano, 2017
- Dall'inferno, Rizzoli, Milano, 1985; Adelphi, Milano, 1998
- Tutti gli errori, Rizzoli, Milano, 1986
- Laboriose inezie, Garzanti, Milano 1986
- Rumori o voci, Rizzoli, Milano, 1987
- Salons, Franco Maria Ricci, Milano, 1987, Adelphi, Milano, 2000
- Improvvisi per macchina da scrivere, Leonardo, Milano, 1989; Adelphi, Milano, 2003
- Antologia privata, Rizzoli, Milano, 1989; Quodlibet, Macerata, 2015
- G. Manganelli-Cesare Garboli, Cento libri per due secoli di letteratura, Archinto, Milano, 1989
- Encomio del tiranno: scritto all'unico scopo di fare dei soldi, Adelphi, Milano, 1990
- Преводи
- Henry James, Fiducia, Istituto Editoriale Italiano, Milano, 1946; Einaudi, Torino, 1990
- Tom Hanlin, Una volta sola nella vita, Mondadori, Milano, 1947
- T. S. Eliot, Appunti per una definizione della cultura, Bompiani, Milano, 1952
- F. Spencer Chapman, La giungla è neutrale, Bompiani, Milano, 1952
- Eric Ambler, L' eredità Schirmer, Garzanti, Milano, 1955; Adelphi, Milano, 1999
- Eric Ambler, La frontiera proibita, Garzanti,Milano, 1958; HOBBY & WORK 1997
- Cecil Sprigge, Benedetto Croce: l'uomo e il pensatore, Ricciardi, Napoli, 1956
- O. Henry, Memorie di un cane giallo e altri racconti, Feltrinelli, Milano, 1962; Garzanti, Milano, 1970; Adelphi, Milano, 1980
- Edgar Allan Poe, I racconti, 3 voll., Einaudi, Torino, 1983;
- William Butler Yeats, Drammi celtici, Rizzoli, Milano, 1999
- John Webster, La duchessa di Amalfi, Einaudi, Torino, 1999
- George Gordon Byron, Manfredi, Einaudi, Torino, 2000
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.kunstkultur.bka.gv.at. Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Биография на Манганели в сайта на издателство Жанет 45
- ((en)) Биография в Encyclopædia Britannica
- Биография в italialibri.net
- Три разказа от „Центурия“, публикувани в сп. „Капитал Light“
- Петя Кокудева, „Рошави вселени“, рецензия на „Центурия“ във в. „Култура“, бр. 5 (2754), 7 февруари 2014 г.
- „Центурия“ на български в Goodreads
|