Джо Китинджър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джо Китинджър
Joseph Kittinger, Jr.jpg
тест пилот на USAF
Роден 27 юли 1928 г. (90 г.)
Тампа, Флорида, САЩ
Националност американец
Друга професия тест пилот
Звание полковник от USAF
Мисии Корейска война Виетнамска война
Пенсиониране 1978
Джо Китинджър в Общомедия

Джоузеф Уилям Китинджър (на английски: Joseph William Kittinger), по известен като Джо Китинджър е американски тест пилот и полковник от USAF. Герой от войната във Виетнам. Първият човек в света, осъществил скок с парашут от стратосферата и първият, който прелита с въздушен балон над Атлантическия океан.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Джо Китинджър завършва реномираното частно училище The Bolles School в Джаксънвил, Флорида и щатския университет в Гейнсвил, Флорида. През 1954 г. завършва школа за тест пилоти в авиобазата Холоман, Ню Мексико.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Китинджър постъпва на служба в USAF през март 1949 г. През март 1950 г. завършва курса на обучение и става пилот. Произведен е в звание лейтенант и разпределен в 86-то авиокрило базирано в Рамщайн, Германия. Лети на реактивен самолет F-86 Сейбър. Участва за кратко в Корейската война. Получава звание капитан, след което става експериментален тест пилот в авиобазата Холоман, Ню Мексико. Там служи до средата на 60-те години на 20 век и взема участие в различни експериментални мисии на USAF. Става един от най-известните тест пилоти в САЩ. През 1964 г., вече майор, той се включва във Виетнамската война. Първоначално лети на лек изтребител – бомбардировач А-26 Инвейдър, с който е свикнал още от Корея. На този самолет, Китинджър изкарва два бойни цикъла, след което се завръща в САЩ и преминава курс на обучение на новия свръхзвуков изтребител F-4 Фантом. През 1971 г. отново е във Виетнам като командир на 555-та ескадрила на USAF – известната „Трипъл Никел“. Постига въздушна победа срещу северновиетнамски изтребител МиГ-21. През 1972 г. е повишен и става командир на 432-ро разузнавателно авиокрило. На 11 май 1972 г. поредната, 483-ма бойна мисия на подполковник Китинджър, се оказва фатална. Неговият самолет F-4 Фантом, сериен номер USAF Serial No. 66 – 0230 е свален с две ракети „въздух – въздух“ от виетнамски изтребител МиГ-21. Пилота прекарва около година в плен. На 28 март 1973 г. е върнат в САЩ и произведен в звание полковник. Служи като инструктор в USAF до 1978 г., когато излиза в пенсия.

Експериментални проекти[редактиране | редактиране на кода]

Проект Екселсиор[редактиране | редактиране на кода]

Проекта „Екселсиор“ е серия височинни парашутни скокове от аеростат, извършени от Джо Китинджър в периода 1959 – 1960 г. за изпитания на многостепенна парашутна система. В проекта той постига световни рекорди по височина и продължителност на парашутния скок и най-високата скорост, достигната от човек в свободно падане, при което изпитателя остава жив. На 16 август 1960 г. капитан Китинджър осъществява скок от 31 300 м. За 4 мин. и 36 сек. той достига (по негови думи) свръхзвукова скорост. Това твърдение не се потвърждава от контролната апаратура, която отчита скорост на свободно падане от 988 км/час. Апаратурата е далеч от днешните стандарти и отчита „чистата скорост“, без да взема под внимание температурата на околния въздух, от която се влияе звуковата бариера. Преди скока, на височина 31 300 м, Китинджър отчита температура от -71 °C. При такава температура на околния въздух звуковата бариера ще бъде достигната при скорост под 1000 км/час. Не е ясно, обаче, дали такава е била околната температура няколко хиляди метра по – ниско, когато пилота достига най-високата измерена скорост. Така или иначе USAF нямат претенции, че звуковата бариера е преодоляна (въпреки твърдението на Китинджър), а и не това е целта на мисията. Тези рекорди остават в продължение на цели 52 години. Едва на 14 октомври 2012 г. са подобрени от Феликс Баумгартнер.

Проект Старгейзър[редактиране | редактиране на кода]

При проекта „Старгейзър“, Джо Китинджър е пилот на аеростат, който достига височина 25 100 м. На 13 – 14 декември 1960 г. той и астронома Уилям Уайт осъществяват редица наблюдения от тази най-високо разположена обсерватория в този момемент. 18-часовия полет е рекорд за продължителност на полет с балон при такава височина.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Kittinger, Joseph (1961). The Long, Lonely Leap. New York: E. P. Dutton.
  • Kittinger, Joseph (2010). Come Up and Get Me. Albuquerque: University of New Mexico Press. ISBN 0-8263-4803-3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Kittinger, Joseph (2010). Come Up and Get Me. UNM Press. ISBN 978-0-8263-4804-3.
  • „Joseph Kittinger, Jr.“. U.S. Centennial of Flight Commission. Посетен на 10 юли 2012.
  • „Col. Joe Kittinger Jr.“. USAF Heritage.
  • „History of Records“ Joseph W. Kittinger, Jr.". FAI.
  • „Col. Joe Kittinger“. Red Bull Stratos – The Team. Посетен на 14 октомври 2012.
  • National Geographic, Feb 1985

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]