Джулио дела Ровере
| Джулио дела Ровере | |
| италиански кардинал и епископ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 септември 1578 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 1547 – 1578 |
| Други титли | херцог на Сора |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дела Ровере |
| Баща | Франческо Мария I дела Ровере |
| Майка | Елеонора Гонзага дела Ровере |
| Братя/сестри | Федерико дела Ровере Гуидобалдо II дела Ровере Иполита дела Ровере Джована дела Ровере Джовани дела Ровере Катерина дела Ровере Беатриче дела Ровере Франческо Мария дела Ровере Мария дела Ровере Елизабета Изабела дела Ровере Джулия дела Ровере Виоланта дела Ровере |
| Партньор | Леонора от Ферара |
| Деца | Иполито дела Ровере Джулиано дела Ровере |
| Джулио дела Ровере в Общомедия | |
Джулио Фелтрио дела Ровере (на италиански: Giulio Feltrio della Rovere; * 5 април 1533, Урбино, Херцогство Урбино; † 3 септември 1578, Фосомброне) от рода Дела Ровере е от 1547 г. италиански кардинал, от 1566 г. архиепископ на Равена, от 1578 г. архиепископ на Урбино и епископ на много епископства. Той е също и херцог на Сора.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на Франческо Мария I дела Ровере (* 1490, † 1538), херцог на Урбино, херцог на Сора, и на съпругата му Елеонора Гонзага (* 1493, † 1550). По бащина линия е внук на Джовани дела Ровере, господар на Сенигалия, херцог на Сора и Арче, префект на Рим, папски капитан и папски викарий на Мондавио, племенник на папа Сикст IV и брат на папа Юлий II, и на Джована да Монтефелтро, а по майчина – на Франческо II Гонзага, маркграф на Мантуа, и на Изабела д’Есте. Има четирима братя и осем сестри, повечето починали като малки:
- Федерико (* 1511; † 1511)
- Гуидобалдо II (* 1514; † 1574), херцог на Урбинo, съпруг на Джулия да Варано и на Витория Фарнезе;
- Иполита (* 1515, † 1538), херцогиня на Монталто като съпруга на дон Антонио Арагонски;
- Джована (* 1515; † 1518)
- Джовани (* 1516; † 1518)
- Катерина (* 1518; † 1520)
- Беатриче (* 1521; † 1522)
- Франческо Мария (* 1523; † 1525)
- Мария (* 1527; † 1528)
- Елизабета Изабела (* 1529; † 1561), херцогиня на Маса и господарка на Карара като съпруга на Алберико I Чибо-Маласпина;
- Джулия (* 1527; † 1563), маркграфиня на Монтекио като съпруга на Алфонсо д’Есте;
- Виоланта (* 1535, Урбино; † 1538 пак там)
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Папа Павел III го въздига в кардиналски ранг в консисторията от 27 юли 1547 г., едва на 14 години, а на 24 септември 1548 г. е назначен за епископ на Урбино. До назначаването на кардинал Роберто де Нобили от Юлий III той е най-младият италиански кардинал.
През 1550 г. участва в конклава, който избира папа Юлий III.
На 18 ноември 1551 г. подава оставка от епископския си пост в града в полза на епархията на Новара, където се мести. Въпреки това той подава оставка и от тази епархия на 12 септември 1552 г., по-малко от година след началото на управлението на епархията.
През 1555 г. участва в двата конклава, които избират папите Марцел II и Павел IV. След това, през 1560 г. по заповед на Пий IV, той става апостолически администратор на Виченца, а през 1566 г. по заповед на Пий V – архиепископ на Равена. Като такъв той свиква синод на епископите на Романя, в който участва и Антонио Джаноти, епископ на Форли.
По негово искане и по искане на херцогското семейство епархията на Урбино е издигната в архиепископски ранг, образувайки първата църковна провинция в Папската област след тази на Равена (основана в ранните векове).
През 1572 г. той участва в конклава, който избира папа Григорий XIII, шестият и последен в живота му. През 1578 г., няколко месеца преди смъртта си, е преназначен за архиепископ на Урбино, след като през 1563 г. работи за издигането на епархията в столична архиепископия. Той управлявал архиепископията до смъртта си във Фосомброне на 3 септември 1578 г., на 45-годишна възраст. Погребан е в манастира Санта Киара в Урбино, където все още се намират останките му.
Потомство
[редактиране | редактиране на кода]От Леонора от Ферара има двама извънбрачни сина, легитимирани от папа Пий V с була през 1572 г.:
- Иполито дела Ровере (* 6 февруари 1554, Кастелеоне; † 27 юли 1620, Рим), маркграф на Сан Лоренцо ин Кампо, ∞ 1584 за графиня Изабела Вители, маркиза на Аматриче, от която има 1 син и 5 дъщери;
- Джулиано дела Ровере (* 1559, † 1621, Рим), духовник.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Salvador Miranda, della Rovere, Giulio, на fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University
- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. della Rovere di Savona, Milano, 1834
- Matteo Sanfilippo, DELLA ROVERE, Giulio Feltrio, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 37, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1989
- David M. Cheney, Giulio Feltrio della Rovere, в Catholic Hierarchy
- GUIDOBALDO II, Duke of Urbino and Gubbio: Giulio Feltrio, genealogy.euweb.cz
Бележки
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giulio Feltrio della Rovere в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
