Джумпа Лахири

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джумпа Лахири
Jhumpa Lahiri Mantova.jpg
Родена 11 юли 1967 г. (50 г.)
Жанр роман, кратък разказ
Тема индийската имиграция
Дебютни работи Преводачът на болести“, 1999 г.
Известни творби Преводачът на болести“, „Непривична земя
Уебсайт Официален сайт
Страница в IMDb
Джумпа Лахири в Общомедия

Джумпа Лахири (на английски: Jhumpa Lahiri, бенгали ঝুম্পা লাহিড়ী) е съвременна американска писателка от индийски произход. Дебютната книга на Лахири – сборникът с кратки разкази „Преводачът на болести“ (Interpreter of Maladies), излязла през 1999 година, печели през 2000 година наградата „Пулицър“ за проза, а първият ѝ роман „Името“ (The Namesake), публикуван през 2003 година, бива адаптиран в едноименен филм под режисурата на Майра Наир. Книгата ѝ The Lowland, издадена през 2013 година, е номинирана за наградата „Букър“ и за Националната награда за художествена проза на САЩ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джумпа Лахири е родена през 1967 година в Лондон под името Ниланджана Судешна в семейство на индийски имигранти от щата Западен Бенгал. Когато е на две години семейството се мести в САЩ, на североизточното крайбрежие. Самата Лахири твърди, че се чувства американка: „Не съм родена тук, но като нищо можех и да бъда.“[1] Когато постъпва в детска градина в Кингстън, Роуд Айлънд, учителката на Лахири решила да я нарича с галеното име Джумпа, защото било по-лесно за произнасяне от нейното „правилно име“[1], за който период от живота си Лахири си спомня: „Винаги толкова се срамувах от името си... да чувстваш, че предизвикваш у някого неудобство само защото си който си.“[2]

Обстоятелствата в произхода ѝ предизвикват разнопосочни чувства на принадлежност, и по-късно заемат съществено място в нейното литературно творчество, наред и с други биографични моменти като професията на баща й, перипетиите около смяната на личното име, неуспешните опити на майка ѝ да запази индийските обичаи на семейството.

През 1989 г. се дипломира с бакалавърска степен по английска литература в Барнард Колидж. Впоследствие завършва няколко степени в Бостънския университет: магистратура по английски език, магистратура по творческо писане, магистратура по сравнително литературознание и докторска степен по история на Ренесанса. Печели стипендия в Центъра по изящни изкуства в Провинстаун, която продължава от 1997 до 1998 година. След това преподава творческо писане в Бостънския университет и в Училището по дизайн в Роуд Айлънд.

През 2001 година, Джумпа Лахири сключва брак с журналиста Алберто Вурвулиа-Буш, тогава заместрик редактор на изданието на списание Тайм за Латинска Америка, понастоящем старши редактор. Лахири живее в Рим със съпруга си и двете си деца – Октавио и Нур.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ранните разкази на Лахири в продължение на години срещат отказ от издателите.[3] Дебютният ѝ сборник с разкази „Преводачът на болести“ най-сетне бива издаден през 1999 година. Историите в разказите са свързани с чувствителните дилеми, пред които се изправят индийците или индийските имигранти, в теми от живота като проблеми в брака, аборти, прекъсването на връзката между първото и второто поколение индийски имигранти в Щатите. Сборникът получава положителни отзиви в САЩ, но е приет със смесени чувства в Индия, където някои критици го хвалят, а други са недоволни, че Лахири „не е представила индийците в по-положителна светлина“.[4] През първата си година „Преводачът на болести“ се продава в 600 000 копия и получава наградата „Пулицър“ за проза, което е едва седмият път в историята на наградата, когато тя се печели от сборник с разкази.[1] Печели и наградата „О'Хенри“ за 1999 година.

През 2003 година Лахири публикува своя първи роман „Името“ (The Namesake). Историята в книгата тридесет години от обхваща живота на семейство Гангули. Родените в Калкута родители емигрират като млади в Щатите и техните деца, Гогол и Соня, израстват, постоянно усещайки поколенческата и културна пропаст, която се отваря между тях и техните родители. През 2007 година излиза филмова адаптация по книгата, с режисьор Майра Наир и в ролите Кал Пен като Гогол и боливудските звезди Табу и Ирфан Кан като родителите на Гогол. Самата Лахири има кратко камео участие във филма като Леля Джумпа.

Вторият сборник разкази на Лахири, „Непривична земя“ (Unaccustomed Earth) е публикуван на 1 април 2008 година. Още с издаването си разказът получава рядкото признание да дебютира под номер 1 в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за литературни бестселъри.[5] Лахири е и сред уважаваните автори на списание „Ню Йоркър“, където публикува голям брой кратки разкази, както и други творби с публицистичен и мемоарен характер.

От 2005 година, Лахири е вицепрезидент на американския ПЕН-клуб, организация, насърчаваща приятелството и интелектуалното сътрудничество между писателите. През февруари 2010 година, тя е избрана за член на Комитета по изкуства и хуманитарни науки, функциониращ към американския президент Барак Обама.

През септември 2013 година романът ѝ The Lowland е номиниран за наградата „Букър[6][7] (спечелена от Елианор Кетън за The Luminaries) Месец по-късно получава номинация и за Националната награда за художествена проза[8] (спечелена от Джеймс Макбрайд за романа му The Good Lord Bird).

Застъпени теми[редактиране | редактиране на кода]

Обичайни герои на романите на Лахири са индийски имигранти в Америка, на които им се налага да лавират между културните ценности на родината и на новия им дом. Прозата на Лахири има автобиографичен елемент и често е повлияна от собствените ѝ преживявания, както и от опита на нейните родители, приятели, познати и други членове на бенгалската общност. У своите герои Лахири изследва вътрешните борби, страхове и предубеждения, нюансите и детайлите на имигрантската психология и поведение.

На български[редактиране | редактиране на кода]

На български са излезли три от книгите на Джумпа Лахири:

  • 2004 – „Името“, преводач Зорница Христова, издателство „Обсидиан“;[9]
  • 2010 – „Преводачът на болести“, преводач Зорница Христова, издателство „Жанет 45“;[10]
  • 2013 – „Непривична земя“, преводач Зорница Христова, издателство „Жанет 45“.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jhumpa Lahiri“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.