Джуни Александрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джуни Александрова
Родена
Националност Флаг на България България
Страница в IMDb

Джуни Александрова е българска актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена на 3 юни. Твори от 1962 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Филип Филипов.

Играе на сцените на театрите в Хасково, Враца, в театър „Възраждане“, театър „София“ и театър „Българска армия“.

Най-голяма популярност получава като изпълнител на художествено слово. Гостувала е със свои изпълнения в Берн, Будапеща, Букурещ, Варшава, Залцбург, Коми, Копенхаген, Краков, Лондон, Малмьо, Москва, Прага, Рим, Ставропол и др. Александрова е публикувала статии, есета, поезия и други.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • Наташа – „Унижените и оскърбените“ – по Ф. М. Достоевски – реж. Ф. Филипов
  • Ана – „Всяка есенна вечер“ – Иван Пейчев – реж. Кирил Каменов.
  • Луиза – „Конникът без глава“ – по Майн Рид – реж. Благой Стратев.
  • Ерна Бринкел – „Игра без правила“ – Ал. Щейн – реж. Бл. Стратев.
  • Учителката – „Автобусът тръгва в 18.30“ – М. Величков – реж. К. Каменов.
  • Изидора – „Конникът без глава“ – по Майн Рид – реж. Николай Колов.
  • Християния – „Греховната любов на Зографа Захария“ – Павел Спасов – реж. К. Каменов.
  • Мария Тюдор – „Мария Тюдор“ – Виктор Юго – реж. Н. Колов.
  • Ханка – „Щедра вечер“ – Вл. Блажек – реж. Евгений Генов.
  • Луиза – „Учени жени“ – Молиер – реж. Ан. Михайлов.
  • Нюра – „В деня на сватбата“ – В. Розов – реж. Н. Колов.
  • Руменова – „Преспанските камбани“ – по Д. Талев – реж. Ев. Генов.
  • Мария Стюарт – „Мария Стюарт“ – Шилер – реж. Асен Шопов.
  • Севда – „Време разделно“ – Антон Дончев – реж. Асен Шопов.
  • Тоня – „Грехове“ – Ед. Володарски – реж. Веселина Ганева.
  • Жофа – „Дом за най-малкия син“ – Ян Какош – реж. Никола Петков.
  • Тя – „Той и Тя“ – Щейн – реж. С. Каракашева
  • Мирчева – „Наградата“ – Драгомир Асенов – реж. Димитриа Гюрова.
  • Гина – „Лодка в гората“ – Н. Хайтов – реж. Богдан Сърчаджиев.
  • Войницка – „Вуйчо Ваньо“ – А. П. Чехов – реж. Красимир Спасов.
  • Евгения Ивановна – „Евгения Ивановна“ – по Л. Леонов и много други.
ТВ театър

Рецитали и моноспектакли по собствен сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лира и тръба“ – по стихове на Христо Ботев, Иван Вазов и писма на Васил Левски.
  • „Захваща се драмата на Балкански полуостров“ – публицистика на Хр. Ботев.
  • „Молитва“ – по стихове и проза на П. Яворов.
  • „Сама жена на път“ – по стихове и проза на Бл. Димитрова
  • „Обич и мъка“ – по стихове на Л. Стефанова.
  • „Романтика“ – по стихове и писма на Н. Вапцаров.
  • „Живей така че...“ – по импресии и разкази на Дамян Дамянов, Л. Стефанова, К. Странджев и др.
  • „Последна роза“ – спектакъл-рецитал с участието на Таня Масалитинова по стихове и проза на Ана Ахматова.
  • „Забравени“ – спектакъл с участието на „Нешанъл Арт“.

Поетични изпълнения[редактиране | редактиране на кода]

На Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна, Дора Габе, Максим Горки, Сергей Есенин.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Първа награда за изпълнение на Ботева поезия през 1966 г.
  • Голямата награда за Ботева и революционна поезия 1969 г.
  • Първа награда на втория национален фестивал на художественото слово 1970 г.
  • Заслужил артист 1972 г.
  • Орден „Кирил и Методий“ – 1978 г.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „На глас“ – 2004
  • „Предизвикани мисли“ – 2009
  • „Все тая жал...“ – 2011
  • „Есенна въздишка“ – 2014

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]