Джуро Даничич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джуро Даничич
Ђуро Даничић
сръбски езиковед

Роден
Починал

Образование Виенски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование право в Пеща и Виена
Учил при Франц Миклошич
Работил в Великата школа, днес Белгардски университет
Публикации Война за сръбския език и правопис
Джуро Даничич в Общомедия

Джуро Даничич е сръбски езиковед и привърженик на т.н. вукова реформа.[1]

Джуро Даничич е професор в Белград във „Великата школа“ и секретар на „Дружеството за сръбска словесност“, както и главен редактор на списание „Гласник“ – издание на дружеството. През 1866 г. е поканен в Загреб за член и секретар на новоучредената Югославска академия на науките и изкуствата.[2]

Даничич играе ключова роля в полагането на основите на сръбската филология, граматика, историческа лексика и диалектология на базата на принципите на Вук Караджич.[2] Даничич е преводач и на сърбохърватски език на стария завет, докато Вук Караджич превежда новия завет.[2]

Българският учен Йордан Иванов се отнася резервирано към „чужди“ открития, и в частност сръбски, свързани с предположения, касаещи българската история. Това се отнася най-вече към сръбските преводи на средновековна литература от периода след Виенския книжовен договор.[3] Обичаите и обредите в Кюстендилския край са неотделими от общобългарските и в много отношения излизат извън територията на България и се разпростират в западните български земи, което говори, че населението в тези области, освен многовековната обща културно-историческа съдба, има и етнически идентитет с българския народ. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hrvatski biografski leksikon
  2. а б в Croatian Encyclopedia. Leksikografski zavod Miroslav Krleža, 1999 – 2009. Посетен на 19 януари 2014. (на хърватски)
  3. Кюстендил и Кюстендилско, София. Издателство на Отечествения фронт, стр. 252, 1973.
  4. Кюстендил и Кюстендилско, София. Издателство на Отечествения фронт – Някои черти от духовната култура на Кюстендилския край, стр. 239, 1973.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]