Джуро Даничич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джуро Даничич
Ђуро Даничић
сръбски езиковед

Роден
Починал
Погребан Белград, Сърбия

Образование Виенски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование право в Пеща и Виена
Учил при Франц Миклошич
Работил в Великата школа, днес Белгардски университет
Публикации Война за сръбския език и правопис
Джуро Даничич в Общомедия

Джуро Даничич е сръбски езиковед и привърженик на т.н. вукова реформа.[1]

Джуро Даничич е професор в Белград във „Великата школа“ и секретар на „Дружеството за сръбска словесност“, както и главен редактор на списание „Гласник“ – издание на дружеството. През 1866 г. е поканен в Загреб за член и секретар на новоучредената Югославска академия на науките и изкуствата.[2]

Даничич играе ключова роля в полагането на основите на сръбската филология, граматика, историческа лексика и диалектология на базата на принципите на Вук Караджич.[2] Даничич е преводач и на сърбохърватски език на стария завет, докато Вук Караджич превежда новия завет.[2]

Българският учен Йордан Иванов се отнася резервирано към „чужди“ открития, и в частност сръбски, свързани с предположения, касаещи българската история. Това се отнася най-вече към сръбските преводи на средновековна литература от периода след Виенския книжовен договор.[3] Обичаите и обредите в Кюстендилския край са неотделими от общобългарските и в много отношения излизат извън територията на България и се разпростират в западните български земи, което говори, че населението в тези области, освен многовековната обща културно-историческа съдба, има и етнически идентитет с българския народ. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hrvatski biografski leksikon
  2. а б в Croatian Encyclopedia. Leksikografski zavod Miroslav Krleža, 1999 – 2009. Посетен на 19 януари 2014. (на хърватски)
  3. Кюстендил и Кюстендилско, София. Издателство на Отечествения фронт, стр. 252, 1973.
  4. Кюстендил и Кюстендилско, София. Издателство на Отечествения фронт – Някои черти от духовната култура на Кюстендилския край, стр. 239, 1973.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]