Диаманд Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Диаманд Димитров
български офицер
Роден
Диаманд Василев Димитров
Починал
неизв.

Образование Национален военен университет

Диаманд Василев Димитров е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Диаманд Димитров е роден на 14 декември 1890 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя. Завършва Военното училище в София през 1915 година[1] и участва в Първата световна война като поручик, взводен командир в картечна рота, командир на рота в първи пехотен македонски полк и петдесет и девети пехотен полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За военна заслуга“, V степен и „Свети Александър“, V степен.[2]

Служи в 59-и и 19-и пехотен полк, 5 погр. у-к, 7-а пехотна дивизия (1928), 7-и пехотен полк (1929), началник на Шуменското военно окръжие (1933), домакин на 19-и пехотен полк (1935), началник щаб на трета военноинспекционна област (1935), командир на 19-и пехотен полк (1935)[3], интендант на 4-а пехотна дивизия (1940), на 2-а бърза дивизия (1941), на 4-а конна бригада (1941), началник на конезавод „Божурище“ (1941), началник на артилерийската школа (1942), заместник-началник на 4-а дивизионна област (1942). Уволнен е от армията през 1944 година и през 1945 година лежи в затвора.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония