Диаманд Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Диаманд Димитров
български офицер
Роден
Диаманд Василев Димитров
Починал
неизв.

Етнос българи
Образование Национален военен университет

Диаманд Василев Димитров е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Диаманд Димитров е роден на 14 декември 1890 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя. Завършва Военното училище в София през 1915 година[1] и участва в Първата световна война като поручик, взводен командир в картечна рота, командир на рота в първи пехотен македонски полк и петдесет и девети пехотен полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За военна заслуга“, V степен и „Свети Александър“, V степен.[2]

Служи в 59-и и 19-и пехотен полк, 5 погр. у-к, 7-а пехотна дивизия (1928), 7-и пехотен полк (1929), началник на Шуменското военно окръжие (1933), домакин на 19-и пехотен полк (1935), началник щаб на трета военноинспекционна област (1935), командир на 19-и пехотен полк (1935)[3], интендант на 4-та пехотна дивизия (1940), на 2-ра бърза дивизия (1941), на 4-та конна бригада (1941), началник на конезавод „Божурище“ (1941), началник на артилерийската школа (1942), заместник-началник на 4-та дивизионна област (1942). Уволнен е от армията през 1944 година и през 1945 година лежи в затвора.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония