Димитър Българов
| Димитър Българов | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1879 – 1898 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | 4-ти конен полк 2-ри конен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Родства | Мария Българова |
.svg){kind=small}
Димитър (Стойко) Бочев Българов е български офицер (подполковник), участник в Сръбско-българската война (1885).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Българов е роден през 1857 г. в Сопот. Емигрира във Влашко, от където при избухването на Руско-турската война (1877 – 1878) става опълченец от 1-ва рота на 3-та опълченска дружина и участва в боевете при Стара Загора и Шипка. За участието си във войната, през 1880 г. е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен. Постъпва във в Военното на Негово Княжеско Височество Училище и завършва на 30 август 1880 с 2-ри випуск, като е произведен в чин подпоручик. На 30 август 1883 е произведен в чин поручик.
Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Сръбско-българската война (1885) поручик Българов командва ескадрон с който разузнава състава и разположението на противника пред Сливнишката позиция (8 – 12 ноември). На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, през 1889 в чин майор и на 15 ноември 1893 в чин подполковник. През 1899 г. е уволнен от служба.
По време на военната си кариера служи в 4-ти конен полк и 2-ри конен полк
Полковник Димитър Българов умира през 1924 г. в Шумен.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Полковник Димитър Българов е брат на подполковник Кирил Българов.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (30 август 1880)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (24 март 1886)
- Майор (1889)
- Подполковник (15 ноември 1893)
- Полковник
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен (1880)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
