Димитър Мосинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Мосинов
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1879 – ?
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия

Роден
Починал

Димитър Николов Мосинов е български офицер (полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Мосинов е роден на 12 април 1852 година (стар стил) във Велико Търново. Завършва Самоковската семинария, след което учителства. Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в 60 пехотен замоскци полк, с който участва в сраженията при Шипка. През 1879 година завършва Одеското военно училище, след което служи в Източнорумелийската милиция.

На 7 септември 1885 година със заповед №1 по народната войска на Южна България относно мерките за мобилизация и защита на Съединението, издадена от майор Данаил Николаев, от 1-ва пловдивска дружина се формират 1-ва, 3-та и 4-та пловдивски дружини, като капитан Мосинов се назначава за временен командир на 3-та дружина.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

На 9 септември със заповед №4 по българската войска с която се обявява съставът на главната квартира и отрядите, издадена от началник-щаба капитан Рачо Петров, дружината на капитан Мосинов става част от Ямболския отряд.[2] Към 13 септември дружината се състои от 4 роти и е с численост 784 души.[3]

На 4 ноември се създава т.н. Задбалкански корпус и дружината на Мосинов влиза в състава на Конарския полк от 2-ра пехотна дивизия на корпуса.[4] Заедно с поверената му дружина участва в Пиротското сражение (14 – 15 ноември). Пълното описание на движението на дружината от началото на войната до самия ѝ край капитан Мосинов дава в релацията „Релация за действията на 3-та пловдивска дружина от конарския пех. полк“ от 19 ноември, написана в Нишор и изпратена до полковник Данаил Николаев.[5]

През 1886 година капитан Мосинов участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, командвайки 1-ва дружина от 2-ри пехотен струмски полк. След контрапреврата емигрира в Турция. По-късно се завръща и е прието отново на служба. Служи в седемнадесети пехотен доростолски полк и осемнадесети пехотен етърски полк. Уволнява се на 23 април 1894 г. От 26 февруари 1903 г. е в опълчението.[6]

През Балканската война (1912 – 1913) командва 1-ва дружина от 34-и пехотен торянски полк.

Полковник Димитър Мосинов умира през 1942 година в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, 26 – 27 стр.
  2. Христов, 32 стр.
  3. Христов, 46 стр.
  4. Христов, 133 – 135 стр.
  5. Христов, 181-182стр.
  6. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 292.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 151
  • Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.