Димитър Шалдев
| Димитър Шалдев | |
| български просветен деец | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
Димитър Н. Шалдев е български просветен деец от Македония в края на XIX век.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1860 г.[2] боймишкото градче Гумендже, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Произхожда от известния гуменджански род Шалдеви. Става учител и е назначен от Българската екзархия да преподава в българското училище в Солун в учебната 1875/1876 година. След това на следната 1876/1877 преподава в българското училище в Радовиш.[2]
След това е преместен да преподава в родния си град.[1] След като гумендженското българско училище става класно, Шалдев в ролята си на главен учител в 1883 година открива втори клас.[3] След това е главен учител в Неврокоп.[4] Учител е бил и в Дойран.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28-29.
- ↑ а б в Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 29.
- ↑ Сборник за народни умотворения и народопис, книга 52, Издателство на Българската академия на науките, София, 1968, стр. 56.
- ↑ Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 54.
