Добрият, лошият и злият

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Добрият, лошият и грозният
Il buono, il brutto, il cattivo
Zwei Glorreiche Halunken Logo.png
Режисьори Серджо Леоне
Продуценти Алберто Грималди
Сценаристи Ейдж&Скарпели
Серджо Леоне
Лучано Винченцони
В ролите Илай Уолак
Клинт Истууд
Лий Ван Клийф
Музика Енио Мориконе
Оператор Тонино Дели Коли
Разпространител United Artists
Премиера 15 декември 1966 (Италия)
Времетраене 177 минути
Страна Flag of Italy.svg Италия
Flag of Germany.svg ФРГ
Испания Испания
Flag of the United States.svg САЩ
Език италиански
английски
Бюджет $ 1 200 000
Приходи $ 25 100 000
Външни препратки
IMDb
Общомедия В Общомедия

„Добрият, лошият и злият“ (на италиански: Il buono, il brutto, il cattivo,[1] на английски: The Good, the Bad and the Ugly) е италиански пълнометражен игрален филм от 1966 г. на режисьора Серджо Леоне, последна част от трилогията му за дивия запад. В лентата участват актьорите Илай Уолак, Клинт Истууд и Лий Ван Клийф.

Филмът е един от образците на жанра „спагети уестърн“. Действието се развива по време на американска гражданска война, когато трима мъже: изкусен стрелец („Добрият“), жесток ловец на глави („Лошият“) и себичен бандит („Злият“) се надпреварват за заровено съкровище.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Америка по време на гражданската война. Ловкият и коварен бандит Туко, представен като „Злият“, е преследван от различни ловци на глави, които искат да вземат обявената за него награда от $2000. В пустинята престъпникът е заловено от трима души. Неочаквано се появява друг ловец на глави, който застрелва съперници, връзва Туко и го предава в близкото градче. Миг преди заловеният главорез да бъде обесен, непознатият ловец го освобождава. Двамата поделят спечелените пари.

През това време, някъде другаде. Непознат конник пристига в малко градче, където посещава бившия войник на Конфедерацията Стивънс, който заедно със своя съмишленик Джаксън скриват огромна сума пари. Непознатият е изпратен от Бейкър, друг войник, за да изкопчи новото име, с което се подвизава беглеца – Бил Карсън. Пратеникът, с прозвище „Ангелски очи“, убива Стивън и по-възрастния му син. Връща се при Бейкър и го застрелва, понеже починалият войник е платил за смъртта му. Убиецът е представен като „Лошият“.

В следващата измама на Туко и неговия „ангел пазител“ настъпва раздор. Ловецът, наричан Блонди, зарязва своя партньор в пустинята без вода и взима цялата награда. Русият мъж е представен като „Добрия“. Туко оцелява и започва да преследва своя бивш партньор. Когато го залавя, бандитът откарва предателя в пустиня в Ню Мексико, където е подложен на мъчителна жажда, под погледа на разбойника. Точно преди Туко да довърши Блонди, дилижанс с мъртъвци се появява неочаквано. Единственият оцелял – Бил Карсън – заговаря на Туко за заровено злато в гробището на Сед Хил. Разбойникът му донася вода, за да продължи в кой гроб е по-точно, но Карсън умира. Преди това Блонди чува точното местонахождение на имането и Туко са заема да го спаси. Дегизиран като войник от Конфедерацията, бандитът намира помощ при испански мисионери, настанили се в порутена сграда. Там, за кратко време, Блонди се съвзема, а Туко се среща със своя брат отец Рамирес – ръководител на мисионерите. Между двамата възниква конфликт. На път към съкровището, двамата мними северняци са пленени от Съюза.

В лагера на южняците Туко се представя като Бил Карсън. Името привлича вниманието на Ангелски очи, който е сержант на поделението. След мъчения, извършени от дясната ръка на ловеца – Уолъс, разбойникът издава местонахождението на съкровището. Ангелски очи става новия партньор на Блонди и двамата потеглят към гробищата, заедно с още седмина души – хора на жестокия сержант. Туко е транспортиран от Уолъс, за да бъде обесен. По време на пътуването главорезът убива пазача и се освобождава. Отива в близкия град, където се намира и Блонди, заедно групата на Ангелски очи. Туко застрелва един от ловците на глави, който дири отмъщение от бандита, и изстрелът привлича вниманието на русия мъж. Двамата се обединяват и ликвидират хората на Ангелски очи, а самият убиец успява да избяга.

Златотърсачите се натъкват отново на северняци. Записват се като доброволци в полк, управляван от капитан алкохолик, който води безсмислена и кървава борба с войската на Конфедерацията за мостът „Брестън Бридж“, на чийто друг край се намират гробищата. След нападение, в което капитанът е смъртно ранен, Туко и Блонди се промъкват, залагат динамит под моста и взривяват постройката, което е и предсмъртното желание на капитана. Преди това двамата споделят тайните си. На другия ден Туко хуква сам да търси съкровището. Намира гроба, но Блонди и Ангелски очи се появяват. Русият мъж съобщава, че е излъгал за името и предлага тримата да се преборят за златото. Мъжете устройват дуел с пистолети, в който Ангелски очи е убит, а оръжието на Туко засича. Оцелелият разбойник изравя златото, заровено под безименно гробище до първото. На тръгване ловецът кара своя партньор, да промуши глава в примка, увиснала над гроба. След като се отдалечава достатъчно, Блонди прострелва въжето, преди то да отнеме живота на Туко.

Край на разкриващата сюжета част.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Илай Уолак Туко – Злият
Клинт Истууд Блонди – Добрият
Лий Ван Клийф Сентенза/Ангелските очи – Лошият
Алдо Джуфре Капитанът
Луиджи Пистили Отец Пабло Рамирес
Енцо Петито магазинерът
Джон Барта шерифът
Антонио Казале Джексън / Бил Карсън
Ливио Лоренцо пекаря

Рецензия[редактиране | редактиране на кода]

Clint Eastwood1.png

Добрият, лошият и грозният e определян, като едно от най-добрите изобразявания на дивия запад. Куентин Тарантино го нарича най-добре режисирания филм за всички времена. Музиката на Енио Мориконе достига неугасваща и до днес световна слава. През по-голямата част от кариерата си, американската рок група Металика открива концертите си с прожектиране на сцени от заключителната част на филма на военното гробище под звуците на музиката на Мориконе.

Списание Empire поставя филма сред първите 25 в класацията си „500 най-велики филма за всички времена“.[2]

Награди и Номинации[редактиране | редактиране на кода]

Награда Laurel: [3]

  • Награда Златен Laurel (второ място) за изпълнението на Клинт Истууд

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. cativo и brutto са на практика синоними и могат да се преведат като „лош“
  2. http://www.empireonline.com/500/92.asp Empire – Топ 500
  3. http://www.imdb.com/title/tt0060196/awards IMDB – списък награди

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]