Добрият, лошият и злият
Добрият, лошият и грозният | |
Il buono, il brutto, il cattivo | |
Режисьори | Серджо Леоне |
---|---|
Продуценти | Алберто Грималди |
Сценаристи | Ейдж&Скарпели Серджо Леоне Лучано Винченцони |
В ролите | Илай Уолък Клинт Истууд Лий Ван Клийф |
Музика | Енио Мориконе |
Оператор | Тонино Дели Коли |
Монтаж | Нино Барали |
Разпространител | Юнайтед Артистс |
Премиера | 15 декември 1966 (Италия) (Италия) |
Времетраене | 177 минути |
Страна | Италия ФРГ Испания САЩ |
Език | италиански английски |
Бюджет | 1,2 млн. щ.д. |
Приходи | 38,9 млн. щ.д. |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Добрият, лошият и злият в Общомедия |
„Добрият, лошият и злият“ (на италиански: Il buono, il brutto, il cattivo,[1]на английски: The Good, the Bad and the Ugly) е италиански пълнометражен игрален филм от 1966 г. на режисьора Серджо Леоне, последна част от трилогията му за Дивия запад.
В лентата участват актьорите Илай Уолък, Клинт Истууд и Лий Ван Клийф.
Филмът е един от образците на жанра „спагети уестърн“. Действието се развива по време на Американска гражданска война, когато трима мъже: изкусен стрелец („Добрият“), жесток ловец на глави („Лошият“) и себичен бандит („Грозният“) се надпреварват за заровено съкровище.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Америка по време на Гражданската война. Ловкият и коварен бандит Туко, представен като „Злият“, е преследван от различни ловци на глави, които искат да вземат обявената за него награда от 2000 долара. В пустинята престъпникът е заловен от трима души. Неочаквано се появява друг ловец на глави, който застрелва съперници, връзва Туко и го предава в близкото градче. Миг преди заловеният главорез да бъде обесен, непознатият ловец го освобождава. Двамата поделят спечелените пари.
През това време, някъде другаде. Непознат конник пристига в малко градче, където посещава бившия войник на Конфедерацията Стивънс, който заедно със своя съмишленик Джаксън скриват огромна сума пари. Непознатият е изпратен от Бейкър, друг войник, за да изкопчи новото име, с което се подвизава беглеца – Бил Карсън. Пратеникът с прозвище „Ангелски очи“ убива Стивън и по-възрастния му син. Връща се при Бейкър и го застрелва, понеже починалият войник е платил за смъртта му. Убиецът е представен като „Лошият“.
В следващата измама на Туко и неговия „ангел пазител“ настъпва раздор. Ловецът, наричан Блонди, зарязва своя партньор в пустинята без вода и взима цялата награда. Русият мъж е представен като „Добрия“. Туко оцелява и започва да преследва своя бивш партньор. Когато го залавя, бандитът откарва предателя в пустиня в Ню Мексико, където е подложен на мъчителна жажда, под погледа на разбойника. Точно преди Туко да довърши Блонди, дилижанс с мъртъвци се появява неочаквано. Единственият оцелял – Бил Карсън заговаря на Туко за заровено злато в гробището на Сед Хил. Разбойникът му донася вода, за да продължи в кой гроб е по-точно, но Карсън умира. Преди това Блонди чува точното местонахождение на имането и Туко са заема да го спаси. Дегизиран като войник от Конфедерацията, бандитът намира помощ при испански мисионери, настанили се в порутена сграда. Там за кратко време Блонди се съвзема, а Туко се среща със своя брат отец Рамирес – ръководител на мисионерите. Между двамата възниква конфликт. На път към съкровището, двамата мними северняци са пленени от Съюза.
В лагера на южняците Туко се представя като Бил Карсън. Името привлича вниманието на Ангелски очи, който е сержант на поделението. След мъчения, извършени от дясната ръка на ловеца – Уолъс, разбойникът издава местонахождението на съкровището. Ангелски очи става новия партньор на Блонди и двамата потеглят към гробищата, заедно с още седмина души – хора на жестокия сержант. Туко е транспортиран от Уолъс, за да бъде обесен. По време на пътуването главорезът убива пазача и се освобождава. Отива в близкия град, където се намира и Блонди, заедно групата на Ангелски очи. Туко застрелва един от ловците на глави, който дири отмъщение от бандита, и изстрелът привлича вниманието на русия мъж. Двамата се обединяват и ликвидират хората на Ангелски очи, а самият убиец успява да избяга.
Златотърсачите се натъкват отново на северняци. Записват се като доброволци в полк, управляван от капитан алкохолик, който води безсмислена и кървава борба с войската на Конфедерацията за мостът „Брестън Бридж“, на чийто друг край се намират гробищата. След нападение, в което капитанът е смъртно ранен, Туко и Блонди се промъкват, залагат динамит под моста и взривяват постройката, което е и предсмъртното желание на капитана. Преди това двамата споделят тайните си. На другия ден Туко хуква сам да търси съкровището. Намира гроба, но Блонди и Ангелски очи се появяват. Русият мъж съобщава, че е излъгал за името и предлага тримата да се преборят за златото. Мъжете устройват дуел с пистолети, в който Ангелски очи е убит, а оръжието на Туко засича. Оцелелият разбойник изравя златото, заровено под безименно гробище до първото. На тръгване ловецът кара своя партньор, да промуши глава в примка, увиснала над гроба. След като се отдалечава достатъчно, Блонди прострелва въжето и оставя Туко сам сред гробището.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]Актьор | Роля |
---|---|
Илай Уолък | Туко – Злият |
Клинт Истууд | Блонди – Добрият |
Лий Ван Клийф | Сентенза/Ангелските очи – Лошият |
Алдо Джуфре | Капитанът |
Луиджи Пистили | Отец Пабло Рамирес |
Енцо Петито | магазинерът |
Джон Барта | шерифът |
Антонио Казале | Джексън / Бил Карсън |
Ливио Лоренцо | пекаря |
Рецензия
[редактиране | редактиране на кода]Добрият, лошият и злият e определян, като едно от най-добрите изобразявания на дивия запад. Куентин Тарантино го нарича най-добре режисирания филм за всички времена. Музиката на Енио Мориконе достига неугасваща и до днес световна слава. През по-голямата част от кариерата си, американската рок група Металика открива концертите си с прожектиране на сцени от заключителната част на филма на военното гробище под звуците на музиката на Мориконе.
Списание Empire поставя филма сред първите 25 в класацията си „500 най-велики филма за всички времена“.[2]
Награди и Номинации
[редактиране | редактиране на кода]Награда Laurel: [3]
- Награда Златен Laurel (второ място) за изпълнението на Клинт Истууд
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ cativo и brutto са на практика синоними и могат да се преведат като „лош“
- ↑ Empire – Топ 500
- ↑ IMDB – списък награди
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Добрият, лошият и злият“ в Internet Movie Database
- „Добрият, лошият и злият“ в Allmovie
- „Добрият, лошият и злият“ в Rotten Tomatoes
|