Дорис Рунге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дорис Рунге
Doris Runge
Дорис Рунге през 2014 г.
Дорис Рунге през 2014 г.
Родена 15 юли 1943 г. (76 г.)
Професия писател, професор
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр поезия, есе
Награди Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург (1997)
Награда Ида Демел (2007)
Дорис Рунге в Общомедия

Дорис Рунге (на немски: Doris Runge) (с рождено име Дорис Бекман) е немска поетеса, есеистка и професор по поетика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дорис Рунге е родена през 1943 г. в общността Карлов, Мекленбург. Дъщеря е на фабрикант, чиято собственост е отчуждена след Втората световна война. През 1953 г. семейството се преселва от ГДР във ФРГ, общността Нойкирхен в Шлезвиг-Холщайн.

Дорис Рунге учи в град Олденбург ин Холщайн и в Любек. Следва в Кил и известно време работи като учителка.

„Бялата къща“ в Цисмар

От 1967 до 1981 г. има първи брак с художника Юрген Рунге; от 1970 до 1975 г. двойката пребивава периодично на остров Ибиса.

След завръщането си в Германия Дорис Рунге живее в „Бялата къща“ в град Цисмар, Шлезвиг-Холщайн. От 1992 г. е председател на клуба „Литература в Бялата къща“ и организира там литературни четения.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дорис Рунге в Тенерифе (2017)

Дорис Рунге се изявява предимно като автор на стихотворения и литературоведски текстове върху творчеството на Томас Ман. Като образци на нейната стегната, немногословна лирика критиката посочва Паул Целан и ранния Ханс Магнус Енценсбергер.

Особено впечатлява в нейните лишени от пунктуация стихотворения честата употреба на стилистичен похват, при койта отделният изказ получава многозначен характер и може да бъде прочетен по различен начин.

От 1999 г. Дорис Рунге е професор по поетика в университета на Бамберг.

От 2011 г. е член на Майнцката академия на науките и литературата.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Kunst-Märchen, 1977
  • Liedschatten, 1981
  • Jagdlied, 1985
  • Der Vogel, der morgens singt, 1985
  • Kommt Zeit, 1988
  • Wintergrün, 1991
  • Grund genug, 1995
  • Welch ein Weib!, 1998
  • Trittfeste Schatten, 2000
  • Du also, 2003
  • Die Dreizehnte, 2007
  • Was da auftaucht. Gedichte, 2010
  • Zwischen Tür und Engel, Gesammelte Gedichte, 2013
  • man könnte sich ins blau verlieben, Gedichte, 2017

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]