Драго Бояджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драго Бояджиев
български генерал
Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди За военна заслуга
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1940 г. (71 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Драго Димитров Бояджиев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), помощник-началник на Главното интендантство от Министерството на войната през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Драго Бояджиев е роден на 12 юни 1868 г. в Калофер, Османска империя. На 23 февруари 1887 г. произведен в чин подпоручик, през 1890 в чин поручик и през 1894 г. в чин капитан. През 1902 г. като капитан от 1-ви пехотен софийски полк е командирован за обучение в Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум в Русия, която завършва през същата година.[1]

На 18 май 1905 г. е произведен в чин майор, а през 1911 г. в чин подполковник. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). След войните на 22 септември 1914 г. е произведен в чин полковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Драго Бояджиев е помощник-началник на Главното интендантство от Министерството на войната, за която служба „за отличия и заслуги през войната“ съгласно заповед № 463 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IIІ степен без военно отличие.[2] Уволнен е от служба през 1918 година.

На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на военната си кариера служи като офицер за поръчки в Министерството на войната. Умира през 1940 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Драго Бояджиев е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 58. (Цит: ВИ, № 26, 12 март 1902; № 10, 28 януари 1903; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 74)
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 12 – 13
  3. София помни – Карта на централния гробищен парк на град София, парцел 45

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 99.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България