Драго Бояджиев
| Драго Бояджиев | |
| български генерал | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Награди | За военна заслуга |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1940 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Драго Димитров Бояджиев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), помощник-началник на Главното интендантство от Министерството на войната през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Драго (Драгоя) Димитров Бояджиев е роден на 12 юни 1868 г. в Калофер, Османска империя. На 23 февруари 1887 г. произведен в чин подпоручик, през 1890 в чин поручик и през 1894 г. в чин капитан. През 1902 г. като капитан от 1-ви пехотен софийски полк е командирован за обучение в Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум в Русия, която завършва през същата година.[1]
На 18 май 1905 г. е произведен в чин майор, а през 1911 г. в чин подполковник. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). След войните на 22 септември 1914 г. е произведен в чин полковник.
През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Драго Бояджиев е помощник-началник на Главното интендантство от Министерството на войната, за която служба „за отличия и заслуги през войната“ съгласно заповед № 463 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IIІ степен без военно отличие.[2] Уволнен е от служба през 1918 година.
На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на военната си кариера служи като офицер за поръчки в Министерството на войната. Умира през 1940 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[3]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Генерал-майор Драго Бояджиев е женен - съпруга Зорка и има 2 сина: Филип и Димитър
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (23 февруари 1887)
- Поручик (1890)
- Капитан (1894)
- Майор (18 май 1905)
- Подполковник (1911)
- Полковник (22 септември 1914)
- Генерал-майор (31 декември 1935)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Народен орден „За военна заслуга“ IIІ степен без военно отличие (1921)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 58. (Цит: ВИ, № 26, 12 март 1902; № 10, 28 януари 1903; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 74)
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 12 – 13
- ↑ София помни – Карта на централния гробищен парк на град София, парцел 45
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 99.
