Дребноцветна горва
| Дребноцветна горва | ||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||
Изчезнал[1] | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1759 | ||||||||||||||||||||||||||
| Дребноцветна горва в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Дребноцветната горва (Cardamine parviflora) е едногодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни, регионално изчезнал вид в България, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.[2]
Представлява едногодишно тревисто растение с височина на стъбло между 7 и 30 cm. Листата му са перести и голи, в основата без ушички, с 3 – 5 двойки целокрайни странични листчета. Съцветията са гроздовидни и връхни. Цветовете са с продълговати, бели, до 2 – 3 mm дълги венчелистчета. Плодовете му биват теснолинейни шушулки с дребни семена. Цъфти през май – юни и плодоноси през юни – юли. Видът се самоопрашва и се размножава със семена.[2]
Среща се по влажни места, на временно заливни терени. Видът е разпространен в Европа, Средиземноморието, Южна Азия, Кавказ, Централна Азия, Сибир, Япония и Китай. В България видът е съобщен от Йосиф Веленовски през 1898 г. по материали на Вацлав Стрибърни, събрани през 1896 г. при село Маноле, област Пловдив, след което не е намиран. Находището му в страната е единственото на Балканския полуостров.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Червена книга на Република България. Дребноцветна горва. Посетен на 11 юли 2026 г.
- 1 2 3 Валентина Горанова, Минчо Анчев. Дребноцветна горва // Червена книга на България. Посетен на 25 октомври 2020 г.
|